"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Бунт и изкупление Дейвид Таскър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 16 - 22 януари 2016 г.

Конфликт и криза: съдиите


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 16 януари
Стих за запаметяване:
„Тогава Анна се помоли, като казваше: Развесели се сърцето ми в Господа; въздигна се рога ми чрез Господа; разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих в спасението Ти” (1 Царе 2:1).

Времето на съдиите е хаотичен период в свещената история. Божият народ върши зло в очите на Господа. Той ги „предава“ в ръцете на потисници, народът вика към Бога и Той въздига избавител, който донася мир на земята. Поне докато същият печален цикъл не се завърти отново.

Девора, една от съдиите на Израил, е забележителна заради доверието, което вдъхва у мъжете край себе си. Тя и Яил са героини, когато мъжете се нуждаят от насърчение заради своята плахост и липса на вяра. Темата за великата борба се проявява и в историята за Гедеон, когато хората му се изправят пред непреодолими обстоятелства.

Самсон е един от последните съдии. След него народът потъва в анархия и безпътица. Той е герой на силата, интересува се повече от ходенето по жени, отколкото от следването на Бога – прилича на сънародниците си, които се интересуват повече от поклонението пред идоли, отколкото от Господа.

Самуил носи надежда на народа. В негово време се установява новата управленска структура на царете, а едно от последните му действия е помазването на бъдещия цар Давид.

За тази седмица прочетете:
Съдии, 4 гл.; Съдии, 6 гл.; Съдии, 14 гл.; Евреи 11:32; 1 Царе 2:12-25; 8:1-7



Девора Неделя - 17 януари

Разказът за Девора добавя интересни щрихи към темата за великата борба. Тук виждаме как Божият народ страда от потисничество и се изправя пред непреодолими трудности. Картината е паралелна на описанието от Откровение, 12 глава, където е представено изключително неравностойното съревнование между седмоглавия змей и новороденото бебе (вж. частта за вторник в Урок 1).

Главните герои в тази история са ханаанският цар Явин, неговият военачалник Сисара и Девора, пророчица и съдия (лице, уреждащо гражданските спорове между две спорещи страни), която разполага с необикновен авторитет и влияние за жена от онова време.


Прочетете Съдии, 4 глава. Как е представена темата за великата борба тук? Кой накрая сам донася победата на Израил, въпреки че народът е недостоен за нея?


Героинята в историята е съпругата на Хевер, Яил, която не се страхува да се отъждестви с Божия народ и играе важна роля в поражението на Божиите врагове. Не е лесно да преценим действията й от перспективата на нашето съвремие. Но последното, което би трябвало да правим, е да използваме постъпките й, за да оправдаваме измамата и насилието, когато искаме да постигнем целта си – независимо колко справедлива е нашата кауза.

В диалога преди конфликта Девора уверява Варак, че битката ще е Божия (със сигурност отглас от великата борба). Използвани са два глагола, за да опишат как Бог ще извърши това (Съдии 4:7). Ще „прекара“ Сисара (думата в оригинал загатва за хващането на риба в мрежа) при реката Кисон, където ще го „предаде“ в ръката на Варак. Благодарствената песен на Девора (Съдии, 5 глава) разкрива част от подробностите. Колесниците на Сисара затъват в тесните проходи край река Кисон поради проливните дъждове. Небето и облаците „покапват“, а планините се „разтапят“ от вода (5:4, 5), като потокът помита много вражески войници (5:21) и Израил е освободен.


Помислете за доверието на тези мъже войници в Девора. Въпреки че това (очевидно) е добро, защо винаги трябва да сме много внимателни до каква степен се доверяваме на човеци?




Гедеон Понеделник - 18 януари

Прочетете Съдии 6:1. Какво се случва тук? Вж. също Съдии 6:10.


След Девора страната се радва на мир през следващите 40 години, но скоро отново попада в ръцете на потисници. Този път – мадиамците, които заедно със своите съюзници нахлуват в Израил, унищожават реколтата и крадат добитъка (Съдии 6:3, 5). Израил изпада в голяма криза и вика към Господа (Съдии 6:6, 7). Народът осъзнава, че от техните „модерни“ божества няма никаква полза.


Прочетете Съдии 6:12-16. Какво казва ангелът Господен на Гедеон и каква е реакцията на мъжа? Не би ли трябвало той да е наясно защо са изпаднали в такова положение? Вж. Съдии 6:7-10.


Въпреки оплакванията на Гедеон, които са неоправдани (народът е непокорен, затова е предаден в ръцете на потисниците), Бог е готов да ги избави, но този път чрез самия Гедеон. Интересно – Бог го нарича „мъж силен и храбър“, въпреки че той гледа на себе си по съвсем различен начин: „О, Господи! С какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом“ (Съдии 6:15). Определено важен фактор за силата на Гедеон е собственото му усещане за маловажност и нищожност.

Обърнете внимание на това, какво иска Гедеон от Бога в Съдии 6:36-40. Наясно е с негативните обстоятелствата и със собствената си слабост, но търси специално уверение за Божието присъствие. Тук виждаме човек, който осъзнава пълната си зависимост от Небето. В Съдии, 7 глава четем за удивителния успех на Гедеон срещу потисниците на народа и за Божието избавление над Израил.


Защо Бог избира греховни човешки същества в хода на това избавление? Нима не би могъл лично да извика „повече от дванадесет легиона ангели“ (Матей 26:53), за да извърши нужното за Израил? Каква роля играем ние, падналите в грях човешки същества, във великата борба и в разпространението на евангелието?




Самсон Вторник - 19 януари

В историята на Самсон фронтовата линия между доброто и злото е размита. Животът му започва впечатляващо със съобщение от ангела Господен, че той трябва да бъде назорей по рождение. Ангелът инструктира родителите на Самсон как да се подготвят за това специално бебе. На майката е казано да не пие алкохол, нито да яде забранени храни (Съдии 13:4, 13, 14; вж. също Левит, 11 глава). Бог наистина има специален план за Самсон. За жалост, нещата не се подреждат толкова добре.

„Точно когато навлиза в периода на своето мъжество – времето, когато трябва да изпълни божествената си мисия, когато повече от всичко трябва да бъде верен на Бога – Самсон се свързва с враговете на Израил. Той не пита Бог дали ще може по-добре да Го прослави, ако се обвърже с избраницата си и дали не се поставя в позиция, от която не би могъл да изпълни предначертанието на живота си. На всички, търсещи първо да почетат Бога, Той е обещал мъдрост. Но няма обещание за склонните към себеугаждане“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. 54 „Самсон“, стр. 388, изд. „Нов живот“, София, 1996).


Прочетете Съдии 14:1-4. Как е възможно Бог да използва слабостта на Самсон към жените като „причина против филистимците“ (стих 4)?


И това ако не е сбъркан герой! Като че ли в Самсон има твърде малко, на което бихме желали да подражаваме, въпреки че е изброен в Евреи 11:32 до някои прославени личности. Очевидно в тази история се съдържа много повече, отколкото виждаме на пръв поглед. Помислете какво би могъл да извърши Бог със Самсон. Ами с нас? Колко повече бихме могли да сторим, ако живеехме според пълния си потенциал?




Рут Сряда - 20 януари

Вместо да говори за огромните вражески армии, които застрашават Божия народ, историята за Рут ни разкрива нещо много по-дребно: едно семейство е на път да се разпадне, но вместо това се съживява. Въпреки че включва две по-големи теми: Божието творение е уязвено и Неговият народ е застрашен – книгата „Рут“ ни разкрива и великата борба на личностно ниво, точно там, където винаги се води.

Не ни изненадва фактът, че земята на Юда страда от глад по времето на съдиите (Рут 1:1; Второзаконие 28:48, 32:24; вж. също Съдии 17:6, 21:25). Това е знак – заветният народ е забравил Бога. Грехът и бунтът превръщат земята, в която са текли мляко и мед, в прашна пустиня. Но в книгата „Рут“ Бог „посещава“ земята и възвръща живота в нея, и им „дава хляб“ (Рут 1:6).

Когато Елимелех, заедно със съпругата си Ноемин и двамата им синове отиват в Моав, те просто търсят бъдеще. Вражеската държава им дава временно облекчение, но когато съпругът и двамата синове умират, Ноемин най-накрая решава да се върне у дома.


Прочетете Рут 1:8, 16, 17. Кое е забележителното в желанието на Рут да отиде с Ноемин?


Рут е от вражески народ, който често се е опитвал да погуби Израил, но тя решава да се присъедини към Божия народ и да се покланя на неговия Бог. Освен това намира благоволение в новата си родина – не само в очите на Вооз (Рут 2:10), но и в очите на хората, които разбират за нея (Рут 2:11). Вооз е убеден, че тя е намерила благоволение и в Божиите очи (Рут 2:12). Затова прави още една крачка в близостта си спрямо нея, като се съгласява да я вземе за своя жена (Рут 3:10, 11).

Но има и по-близък роднина от Вооз, който има право на земята на починалия, ако се ожени за Рут. Той обаче не се интересува от друга съпруга, защото това усложнява финансовите му планове (Рут 4:6). Тогава събраните свидетели благославят Рут, като я сравняват с великите жени в историята на Израил (Рут 4:11, 12). Благословението се сбъдва, когато тя става част от прародителите на Месия (Рут 4:13, 17; Матей 1:5, 6).

И това ако не е история от типа: „И заживели доволни и щастливи!“. За съжаление, тези сюжети в Библията не са много. Разбира се, не се срещат често и в нашия живот. Но тук също бихме могли да видим как въпреки злокобните обстоятелства в живота, в края Божията воля тържествува – а това е добра вест за всички, които Го обичат и Му се доверяват.




Самуил Четвъртък - 21 януари

Какво общо има началото на Книгите на царете с великата борба? Няма явна заплаха за създадения ред, няма огромни армии по границите на Израил. Атаката на злото е по-фина, но не по-малко реална.


Прочетете 1 Царе 2:12-25. Къде откриваме реалността на доброто против злото, разкрита в тези тъжни стихове?


Илий „е определен да управлява народа, но не управлява собственото си домочадие. Той е прекалено отстъпчив баща. Обича мира и спокойствието и не използва авторитета си, за да поправи злите навици и страсти на своите деца. Вместо да им се съпротиви или да ги накаже, той се подчинява на волята им и ги оставя да следват собствените си пътища“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. „Илий и неговите синове“, стр. 397, изд. „Нов живот“, София, 1996).

В контраст с тях виждаме едно малко момче, облечено като свещеник (1 Царе 2:18, 19), което също като Исус „растеше и придобиваше благоволението и на Господа, и на човеците“ (1 Царе 2:26; Лука 2:52). Разбира се, този Самуил се превръща в силния и верен водач на Израил. „И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк“ (1 Царе 3:20).

Но това не означава, че всичко върви по мед и масло. Народът е изправен пред филистимско нашествие и двамата синове на Илий са убити; филистимците пленяват Божия ковчег и 98-годишният Илий умира, когато чува новината (1 Царе 4:14-18).

За съжаление, Самуил трябва да се сблъска със същия проблем като Илий: синове, които не вървят по неговите стъпки на вярност и почтеност (1 Царе 8:1-7).

Самуил бележи преходна точка в историята на Божия народ. Той е последният от съдиите и е ключова фигура в разгръщането на великата борба. Неговото трайно влияние ръководи народа в един критичен период. Колко жалко, че синовете му не вървят по неговите стъпки. Но Бог не е зависим от човешките династии. В резултат от отстъплението им старейшините искат цар – това не е най-добрият ход, както ще разкрият следващите векове история.


Независимо какъв е животът ни у дома, добър или лош, ние сме отговорни на кого служим във великата борба. Каквито и грешки да сте допуснали, защо винаги трябва да помните, че днес, сега не е прекалено късно да оправите отношенията си с Господа? Утре може да е твърде късно, но не и днес.




Разширено изучаване Петък - 22 януари

Библията е известна с това, че не прикрива човешкия грях, човешкото зло. Ако беше го направила, как щеше да обрисува толкова точно състоянието на човечеството? Едно изключително прецизно описание на човешкото зло е записано в 1 Царе 2:12-25, където синовете на Илий са представени в контраст с младия Самуил. 1 Царе 2:12 гласи: „А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа“. Обърнете внимание на контраста: наследствените връзки играят важна роля в библейския живот. Тук синовете на Илий са наречени (в някои преводи) „синове на Велиала“. Велиал е богата по смисъл дума, използвана в множество форми и в различен контекст, но почти винаги негативно. Всъщност тя е свързана с еврейското „вл“ или „вли“, което означава „не“ или „без“. Самата дума „Велиал“ означава „без стойност“, „безполезен“, и на други места е употребена по същия начин, както за синовете на Илий. Други хора също са наричани „синове на Велиал“ (2 Летописи 13:7; 3 Царе 21:13). В Притчи 6:12 изразът е синоним на нечестивите. (В друга древна близкоизточна литература Велиал се приема като другото име на самия Сатана.) При почти всяка употреба на думата в Библията тя е с негативно значение. Като човешки същества, създадени по Божия образ, те са сътворени с цел и с конкретно предназначение; и все пак според Библията тези мъже са напълно безполезни, „синове на безполезността“. Колко трагично пропилян живот! Ние сме или на страната на Господа, като вършим нещо смислено и полезно за Него, или в крайна сметка сме безполезни. Съвсем логично, като се има предвид, че цялото ни съществуване и цел в живота произтича единствено от Него.

За разискване:

1. Библията е категорична: във великата борба няма средно положение, можем да сме само на един от двата полюса – или на Божия страна, или на страната на Сатана. Но животът – такъв, какъвто го познаваме – не винаги се разкрива в толкова отявлен контраст, нали? Понякога просто не сме сигурни кое е правилното решение и кое – погрешното, дори и по отношение на морала. Не винаги е лесно да определим как да постъпим. Кои са начините да потърсим водителството, което ще ни помогне да вземаме правилните решения, въпреки че понякога просто не е ясно кое е „правилното“ решение?

2. Припомнете си как хора, считани от вас за пример, са ви разочаровали? В същото време как вие също вероятно сте разочаровали онези, които са ви смятали за пример? Какво научихте от тези случки за вярата, доверието, благодатта и слабостите на човешкия характер?




Разказ
Една мечта се сбъдва – Част 3

Историята досега: Саманта е медицинска сестра

в джунглите на Амазонка. Тя често се сблъсква със спешни случаи, при които

трябва да разчита единствено на Бога. Една вечер в клиниката идват мъж, чиято

ръка е била захваната в мелачка, и момче ухапано от отровна змия. Единственият

начин да спаси живота им е да ги закара с бързата лодка до най-близката

болница, отдалечена на около два часа път.

Най-накрая малката група пристига в близкия

град Манакапуру. Момчето е прието в местната болница, а мъжът е отведен до

по-големия град Манаус – отдалечен на още два часа път, където би могъл да

получи специализирана помощ.

Саманта не видяла повече този мъж, но след

около седмица успяла да посети момчето в болницата. „Той се възстановяваше!

Разбрах, че нашата спешна намеса е била съдбоносна за живота му. Ако не бяхме

там да му помогнем, със сигурност щеше да умре. Когато сега видя момчето, аз си

казвам: „Исус е изключителен. Той се намеси в тази ситуация и спаси два живота.“

Не знам как да изразя колко чудно е това – истински подарък от Исус. Сега

момчето е добре, обича да играеш футбол, и ние успяхме да му помогнем.“

Животът в селото не е никак лесен, тъй като

има ограничено количество вода и електричество (само по три часа на ден), няма

телефони и интернет и почти никаква връзка с външния свят. Често минават

седмици, докато Саманта успее да се свърже с близките си.

Тя обаче не се притеснява от неудобствата. „Откакто

съм тук, чувствам как животът ми се променя. Осъзнавам кои са истински важните

неща в живота. Знам много повече за Исус и вярвам, че Той ме е довел тук. Мога

да помагам на хората и да им говоря за спасението. Исус ме използва, за да им

помага, след което ме благославя с повече, отколкото давам!“

Понастоящем Саманта служи в района на Амазонка

за една година. След това планира да се върне у дома, освен ако Бог не я насочи

другаде. „Все още не знам какви са плановете Му – казва тя. – Просто искам да

чуя Исус да ми каже дали остана или да тръгна. Осъзнавам, че животът ми е

променен и когато се върна, ще бъда различна. Чух Исус и просто да искам да

използвам талантите си и медицинската работа, за да довеждам хора до

спасението.“

Саманта дава следния съвет към тези, които

обмислят мисионерска работа: „Когато за първи път чух за мисионерската работа,

помислих, че става въпрос за седмица или месец, но тук научих, че тази дейност

променя целия ти живот и че Исус има план за тебе! Смятах, че е изключително

важно да имаш добре платена работа, кола и апартамент, но сега виждам, че

всичко е много малко в сравнение с това, което Исус ни е предложил. Вслушвайте

се в Исус и може би Той ще промени и вашия живот.“


* От Джина Уолен, редактор на тримесечното списание „Мисия“.

Created by ULimited®