Стиховете на урок 4 за печат Печат на страницата

Урок 4

16 - 22 януари 2016 г.

Конфликт и криза: съдиите

Събота - 16 януари

1 Царе 2:1
1. Тогава Анна се помоли, като казваше: -
Развесели се сърцето ми в Господа;
Въздигна се рога ми чрез Господа;
Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
Защото се развеселих в спасението Ти.

Съдии 4
1. И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.

2. Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.

3. И израилтяните извикаха към Господа; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.

4. В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.

5. И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд,

6. И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, като каза: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

7. и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

8. А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

9. А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.

10. И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

11. А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо до Кадис.

12. И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.

13. Затова, Сисара свика, от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.

14. Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.

15. И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.

16. И Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един.

17. А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.

18. И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.

19. И той й каза: Дай ми, моля, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и пак го покри.

20. И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

21. Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

22. И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

23. Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.

24. И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.

Съдии 6
1. И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

2. И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

3. И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

4. и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

5. Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

6. Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

7. И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

8. тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

9. и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

10. И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

11. И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

12. И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

13. А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

14. И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

15. А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

16. Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

17. Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;

18. моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той му рече: Ще чакам догдето се върнеш.

19. Тогава Гедеон влезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та ги представи.

20. И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

21. Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

22. И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

23. А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

24. И Гедеон издигна там олтар на Господа и нарече го Иеова-шалом {Т.е., Господ на мир.}*; той е до днес в Офра на авиезерците.

25. И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

26. После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

27. И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

28. А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

29. И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

30. Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

31. А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му.

32. За това в същия ден той нарече сина си Ероваал {Т.е., Нека се съди Ваал.}†, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

33. Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

34. А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

35. После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

36. И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал,

37. ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

38. Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

39. И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

40. И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

Съдии 14
1. И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери.

2. И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена.

3. А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна.

4. Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля.

5. Тогава Самсон слезе с баща си в Тамнат; а като стигнаха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше против него.

6. И Господният Дух дойде със сила на него; и той го разкъса както би разкъсал яре, и то без да има нещо в ръката си; но не каза на баща си и на майка си що бе сторил.

7. И слезе та говори с жената; и тя беше угодна на Самсона.

8. И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето рой пчели в лъвовия труп, и мед.

9. И взе от него в ръцете си, па вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп.

10. И баща му слезе при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците.

11. И като го видяха филистимците доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.

12. И рече им Самсон: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете през седемте дена на угощението, и да я намерите, тогава аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна;

13. но ако не можете да ми я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.

14. И той им рече: -


15. Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, за да не би да изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. За това ли ни поканихте, да ни оберете? не е ли така?

16. И тъй, жената на Самсона заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш, и не ме обичаш; предложил си гатанка на ония, които са от людете, ми, а на мене не си я казал. А той й рече: Ето, нито на баща си и на майка си не съм я казал, та на тебе ли ще я кажа?

17. Но тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им; а на седмия ден й я откри, защото му бе много досадила; и тя каза гатанката на мъжете от людете си.

18. Тогава на седмия ден, преди да зайде слънцето, градските мъже му рекоха: -


19. И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Аскалон та изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на ония, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.

20. А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел.

Евреи 11:32
32. И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

1 Царе 2:12-25
12. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

13. Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

14. и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

15. Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

16. И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

17. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22. А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

23. И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

24. Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

25. Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него {Или: Бог ще го съди.}*; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

1 Царе 8:1-7
1. Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

2. Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

3. Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

4. Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:

5. Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

6. Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

7. А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

Девора

Неделя - 17 януари

Откровение 12
1. И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

2. Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

3. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

4. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

5. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

6. И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

7. И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

8. обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

9. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

10. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

11. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.

12. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

13. И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

14. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея {Гръцки: Змията.}*.

15. И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

16. Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

17. Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.

Съдии 4
1. И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.

2. Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.

3. И израилтяните извикаха към Господа; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.

4. В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.

5. И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд,

6. И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, като каза: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

7. и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

8. А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

9. А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.

10. И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

11. А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо до Кадис.

12. И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.

13. Затова, Сисара свика, от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.

14. Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.

15. И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.

16. И Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един.

17. А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.

18. И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.

19. И той й каза: Дай ми, моля, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и пак го покри.

20. И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

21. Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

22. И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

23. Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.

24. И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.

Съдии 4:7
7. и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

Съдии 5
1. В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

2. За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците,
За гдето доброволно се предадоха людете,
Хвалете Господа.

3. Чуйте, царе! дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея, Господу;
На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

4. Господи, когато излезе Ти от Сиир,
Когато тръгна от полето Едом
Земята се потресе, също и небето покапа,
Ей, облаците покапаха вода.

5. Планините се разтопиха от присъствието Господно,
Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

6. В дните на Самегара Анатовия син,
В дните на Яил, пътищата бяха напуснати,
И пътниците вървяха по пътеки настрана.

7. Престанаха управниците в Израиля; престанаха
До като се въздигнах аз Девора,
Въздигнах се майка в Израиля.

8. Избраха си нови богове;
Тогава настана бой в портите;
Но видя ли се щит или копие
Между четиридесет хиляди в Израиля?

9. Сърцето ми е към началниците на Израиля,
Които между людете предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа!

10. Вие, които яздите на бели осли,
Вие, които седите на меки постелки,
И вие, които ходите по път, възвестете това!

11. Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите корист.}*,
На места гдето черпят вода,
Там да възхваляват правдините на Господа,
Праведните дела на владичеството Му в Израиля.
Тогава людете Господни слязоха при портите.

12. Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Вараче,
И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

13. Тогава направи остатък от людете да владеят благородните;
Господ ме направи да владея силните.

14. Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика
След тебе, Вениамине, между твоите племена;
От Махира слязоха началници,
И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

15. И първенците Исахарови бяха с Девора,
Исахар още с Варака,
Спуснаха се подир него в долината.
При потоците Рувимови
Велики бяха сърдечните решения.

16. Защо си седнал между оградите
Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при}* стадата?
При потоците Рувимови
Големи бяха сърдечните изпитания.

17. Галаад мируваше оттатък Иордан;
И Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайморията
И мируваше в заливчетата си.

18. Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт.
Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.}† места на полето,

19. Дойдоха царете, воюваха;
Тогаз воюваха ханаанските царе
В Таанах, близо при водите на Магедон;
Парична корист не взеха.

20. От небето воюваха;
Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21. Реката Кисон ги завлече,
Старата река, реката Кисон,
Стъпкала си мощ, душе моя.

22. Тогаз се строшиха конските копита
От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

23. Кълнете Мироза, рече ангелът Господен,
Горчиво кълнете жителите му,
Защото не дойдоха на помощ Господу,
На помощ Господу против силните.

24. Благословена нека бъде повече от всички жени
Яил, жената на Хевера кенееца;
Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.

25. Вода поиска той; тя му мляко даде,
Масло принесе във великолепна чаша.

26. Ръката си простря към кола,
И десницата си към работническия млат;
И с млат удари Сисара и промуши му главата,
Ей, проби и прониза слепите му очи.

27. При нозете й се повали, падна; простря се;
При нозете й се повали, падна;
Дето се повали, там и падна мъртъв.

28. Сисаровата майка надничаше през прозореца
И викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29. Мъдрите нейни госпожи й отговаряха,
Даже и тя даваше отговор на себе си:

30. Не са ли намерили и делят користи?
По мома, по две моми, на всеки мъж;
На Сисара користи от пъстрошарени дрехи,
Користи от пъстрошарени везани дрехи,
От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на момите взети в корист.

31. Така да погинат всички твои врази, Господи;
А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

Съдии 5:4-5
4. Господи, когато излезе Ти от Сиир,
Когато тръгна от полето Едом
Земята се потресе, също и небето покапа,
Ей, облаците покапаха вода.

5. Планините се разтопиха от присъствието Господно,
Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

Съдии 5:21
21. Реката Кисон ги завлече,
Старата река, реката Кисон,
Стъпкала си мощ, душе моя.

Гедеон

Понеделник - 18 януари

Съдии 6:1
1. И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

Съдии 6:10
10. И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

Съдии 6:3
3. И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

Съдии 6:5
5. Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

Съдии 6:6-7
6. Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

7. И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

Съдии 6:12-16
12. И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

13. А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

14. И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

15. А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

16. Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

Съдии 6:7-10
7. И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

8. тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

9. и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

10. И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

Съдии 6:15
15. А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

Съдии 6:36-40
36. И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал,

37. ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

38. Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

39. И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

40. И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

Съдии 7
1. Тогава Ероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде, които бяха с него, та разположиха стана си при извора Арод; а станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Море.

2. И Господ каза на Гедеона: Людете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и да каже: Моята ръка ме избави.

3. Сега, прочее, иди, прогласи на всеослушание пред людете тия думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.

4. Но Господ каза на Гедеона: Людете пак са много; заведи ги при водата, и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: Тоя да отиде с тебе, той нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: Тоя да не отиде с тебе, той нека не отиде.

5. И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.

6. И числото на ония, които полочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всичките останали люде се наведоха на коленете си, за да пият вода.

7. Тогава Господ каза на Гедеона: Чрез тия триста мъже, които полочиха, ще ви избавя, и ще предам мадиамците в ръката ти; а всичките останали люде нека си отидат, всеки на мястото си.

8. И тъй, людете взеха храна в ръцете си, и тръбите си; и той изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържа при себе си. А мадиамският стан беше под него в долината.

9. И в същата нощ Господ му каза: Стани слез в стана, защото го предадох в ръката ти.

10. Но ако те е страх да слезеш, слез със слугата си Фура в стана,

11. и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се подкрепят, за да слезеш в стана. И тъй, той слезе със слугата си Фура до външните части на въоръжените в стана.

12. А мадиамците и амаличаните и всичките източни жители бяха разпрострени в долината по множество като скакалци; и камилите им по множество бяха безбройни, като пясъка край морето.

13. И като пристигна Гедеон, ето, един човек разказваше сън на другаря си, като говореше: Ето, видях сън, и ето, пита от ечемичен хляб, като се търкаляше в мадиамския стан, дойде до шатъра и го удари, та падна; и прекатури го така, че шатърът се събори.

14. И другарят му в отговор рече: Това не е друго освен сабята на Гедеона Иоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиама и цялото ни множество.

15. И като чу Гедеон разказа на съня и тълкуването му, поклони се; и като се върна в Израилевия стан, рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви мадиамското множество.

16. И раздели тристата мъже на три дружини, и даде тръби в ръцете на всичките, тоже и празни водоноси, с факли във водоносите.

17. И рече им: Гледайте мене; и каквото правя аз, правете и вие подобно; и, ето, когато стигна при външните части на стана, то каквото направя аз, това да направите и вие.

18. Когато засвиря с тръбата, аз и всичките, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите от всяка страна на целия стан, и да извикате: За Господа и за Гедеона!

19. И тъй, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха при външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които бяха в ръцете им.

20. Па и трите дружини засвириха с тръбите и, като строшиха водоносите, държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Сабя Господна и Гедеонова!

21. Всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича, като викаха и бягаха.

22. Защото, като засвириха с тристата тръби, Господ обърна сабята на всеки човек против ближния му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават.

23. Тогава израилтяните от Нефталима, от Асира и от целия Манасия се събраха та преследваха Мадиама.

24. И Гедеон прати вестители по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиама и ловете пред тях водите на Иордан до Вет-вара. И тъй, всичките ефремци се събраха та заловиха водите на Иордан до Вет-вара.

25. И хванаха двамата мадиамски началници, Орива и Зива, Орива убиха при скалата Орив, а Зива убиха при лина Зив. И гониха Мадиама. И донесоха главите на Орива и Зива на Гедеона оттатък Иордан.

Матей 26:53
53. Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Самсон

Вторник - 19 януари

Съдии 13:4
4. Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто.

Съдии 13:13-14
13. И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих;

14. да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто; всичко, що й заповядах, нека опази.

Левит 11
1. И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза:

2. Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята.

3. Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете.

4. Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас;

5. питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас;

6. дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;

7. и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас.

8. От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас.

9. Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете.

10. А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас.

11. Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате.

12. Всичко във водите, което няма ни перки ни люспи, да бъде отвратително за вас.

13. Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, понеже са отвратителни: орелът, грифата, морският орел,

14. пилякът, соколът по видовете му,

15. всяка врана по видовете й,

16. камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му,

17. малкият бухал, рибарят, ибисът,

18. лебедът, пеликанът, лешоядът,

19. щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът.

20. Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.

21. Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята.

22. Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й.

23. А всички други крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.

24. От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта;

25. и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта.

26. Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист.

27. И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.

28. И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас.

29. Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му,

30. ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелионът.

31. Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.

32. И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да се тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист.

33. И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите.

34. Всяка храна в него, която се яде, върху която се сипва вода, когато се сготви, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто.

35. Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са, и нечисти ще бъдат за вас.

36. Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия животни ще бъде нечисто.

37. Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто.

38. Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас.

39. Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му ще бъде нечист до вечерта.

40. И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта.

41. Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете.

42. Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, - тях да не ядете, защото са отвратителни.

43. Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях.

44. Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята.

45. Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог; бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет.

46. Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята,

47. за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.

Съдии 14:1-4
1. И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери.

2. И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена.

3. А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна.

4. Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля.

Евреи 11:32
32. И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

Рут

Сряда - 20 януари

Рут 1:1
1. В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

Второзаконие 28:48
48. за това ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби.

Второзаконие 32:24
24. Ще изтлеят от глад,
Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест
И от лют мор;
Зверски зъби ще изпратя върху тях,
И отрова от пълзящите по земята.

Съдии 17:6
6. В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Съдии 21:25
25. В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Рут 1:6
6. След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

Рут 1:8
8. Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

Рут 1:16-17
16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17. гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

Рут 2:10
10. И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?

Рут 2:11
11. А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.

Рут 2:12
12. Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

Рут 3:10-11
10. А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.

11. И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.

Рут 4:6
6. Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.

Рут 4:11-12
11. И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем;

12. и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.

Рут 4:13
13. И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.

Рут 4:17
17. И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.

Матей 1:5-6
5. Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

6. а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

Самуил

Четвъртък - 21 януари

1 Царе 2:12-25
12. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

13. Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

14. и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

15. Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

16. И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

17. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22. А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

23. И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

24. Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

25. Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него {Или: Бог ще го съди.}*; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

1 Царе 2:18-19
18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

1 Царе 2:26
26. А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.

1 Царе 2:52
1 Царе 3:20
20. И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.}* за Господен пророк,

1 Царе 4:14-18
14. А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия.

15. Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда.

16. И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое?

17. И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат.

18. А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години.

1 Царе 8:1-7
1. Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

2. Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

3. Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

4. Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:

5. Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

6. Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

7. А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

Разширено изучаване

Петък - 22 януари

1 Царе 2:12-25
12. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

13. Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

14. и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

15. Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

16. И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

17. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22. А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

23. И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

24. Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

25. Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него {Или: Бог ще го съди.}*; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

1 Царе 2:12
12. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

2 Летописи 13:7
7. и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

3 Царе 21:13
13. И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.

Притчи 6:12
12. Човек нехранимайко, човек беззаконен,
Е оня който ходи с извратени уста,

Разказ

Печат на страницата