"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Ученичеството Дан Солис
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2014 г.

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 януари 2014 г.

Учене чрез образи и притчи


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 януари
За тази седмица прочетете:
„Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света” (Матей 13:34, 35).

Християнството е разумно и логично учение. Интелектът трябва да се развива. Но целият човек не е само интелект. За разлика от роботите, които са програмирани да проявяват разум и логика, хората са способни още да обичат, да чувстват, да изпитват болка, да плачат, да се грижат, да се смеят, да фантазират. Затова Исус представя вечните истини по начини, които докосват не само интелекта. Използва конкретни картини от ежедневието, за да стигне до хората там, където те са. Възрастни и деца – всички могат да разберат дълбоките истини, предавани чрез притчи, обвити в образи и притчи.

Така, чрез изкуството на великия Разказвач, сложните концепции за оправдание, праведност и освещение се усвояват лесно. С други думи, учения, които е трудно да бъдат обяснени с обикновения език, стават ясни и прости с помощта на символи и метафори.

За тази седмица прочетете:
2Царе 12:1–7; Исая 28:24–28; Матей 7:24–27; 13:1–30; Лука 20:9–19



Примери от Стария Завет Неделя - 5 януари

Прочетете 2Царе 12:1–7; Исая 28:24–28; Еремия 13:12–14 и Езекиил 15:1–7. Как тези притчи и алегории разширяват представата ни за връзката между Бог и човечеството? Кои предмети и образи, използвани от пророците, се появяват по-късно и в притчите на Христос?


За да прикрие истинската цел на своето посещение, Натан разказва притча. Давид сам се идентифицира като престъпник и сам произнася собствената си присъда. С помощта на литературно средство (притча) пророкът успява да простигне нещо, което в друг контекст би могло да доведе до конфронтация и дори до екзекуция (неговата собствена!).

Поетичният образ на Исая е взет от селския език, добре познат на слушателите му. Векове по-късно Исус ще използва същите образи. Притчата на Исая обрисува Божията безгранична милост във време на наказание. Дванадесетата глава от Посланието към евреите разглежда Божиите наказания по подобен начин – като инструменти за поправление, а не като оръжия за отмъщение. Божествените наказания са със спасителна цел - предназначени са да предизвикат покаяние, съживление и реформация. Но в същото време, колкото по-упорит е бунтът, толкова по-големи наказания следват.

Притчата на Еремия е ужасяваща илюстрация за съда. Когато хората отхвърлят Божиите изкупителни намерения, в крайна сметка Той ги оставя на последиците от техния избор. Христос също разказва притчи за съда. А Езекиил предава същата вест с помощта на друг символ.


Защо разказването на истории е мощен инструмент за представяне на истината? Кои са вашите любими истории и защо?




Структурирана мъдрост Понеделник - 6 януари

Прочетете Матей 7:24–27. Как този текст допълва разбирането ни за християнското ученичество? Защо според вас Исус използва пример от природата, за да представи такава съдбоносна истина?


Съвременното образовано общество възприема грамотността за даденост. Но дори и днес има много неграмотни общности. А в древността грамотността е по-скоро изключение, отколкото правило. Управляващите класи, грамотните хора (книжниците) упражняват властта си именно благодарение на умението си да четат. Затова Исус облича Своите вести във форма, която обикновените, неграмотните хора също да разберат. (Естествено, грамотните Му слушатели ги разбират).

Преди изобретяването на печатната машина от Гутенберг всички текстове се преписват на ръка – изключително бавен процес, изискващ много време. Сравнително малко хора могат да си позволят да притежават такива ценни предмети като ръкописите. Така устното предание с помощта на легенди, притчи и други подобни се превръща в стандарт за предаване на информация.

Бог предлага спасение на цялата човешка раса. Трябва ли да се изненадваме в такъв случай, че Христос използва форми, които да стигат до възможно най-голям брой хора? Устната традиция, предавана от поколение на поколение с помощта на прости историйки, се превръща в носител на спасителната вест.


Прочетете Лука 14:27–33. Какви уроци съзирате в тези истории? Как метафорите осветляват разбирането ни за ученичеството?


Построяването на нещо изисква подготовка. Разходите се изчиляват много преди започването на самото строителство. Ученичеството също изисква подготовка. Чудотворни нахранвания, зрелищни изцеления и невероятни успехи биха могли да доведат евентуалните ученици до погрешното заключение, че следването на Исус е лесно нещо. Затова Той насърчава слушателите Си да изследват цялата картина. Саможертва, страдание, унижения и отхвърляне – това е сериозна цена! Обърнете внимание още веднъж, че вместо просто да им връчи списък с отрицателните страни на ученичеството, Исус избира да предаде тази вест с езика на символите.




Селски илюстрации Вторник - 7 януари

Прочетете Матей 13:1–30. На какво Исус иска да научи слушателите Си относно ученичеството? Какви уроци съдържат притчите Му за съвременните християни?


Притчата на Христос за сеяча е позната на мнозина. Картината, обрисувана в нея, е съвсем обичайна за една аграрна общност. Слушателите на Исус могат веднага да си я представят. Връзката с ученичеството е пряка и очевидна. Всъщност Спасителят отправя към тях предизвикателството да оценят устойчивостта на своето ученичество. Вместо открито да изобличава отделни хора, Той говори чрез притчи и им помага сами да изобличат себе си. Поглеждайки душите си в „огледалото”, могат сами да оценят своето отношение към материалното, способността си да устояват, могат да анализират връзките си със света и да изберат начин на живот, който не прави компромиси с ученичеството.

В същото време ученичеството поставя оценката в ръцете на Учителя, а не на ученика. Човешката преценка е непълна, човешкото знание – частично. Единствено Бог притежава съвършено знание. Исус предупреждава още, че Сатана се „инфилтрира”. Освен това, християните нямат право да дават оценки и да съдят за други вярващи, защото не могат да знаят дали те са „плевели”, или са „жито”. Двете ще растат заедно до времето на „жетвата”.

„В начина, по който Христос поучава чрез притчи, наблюдаваме същите принципи, които се изявяват и в цялото Му служене. Той взема нашето естество и живее сред нас, за да можем ние да опознаем Неговия Божествен характер и живот. Божественото се разкрива в човешкото; невидимата слава – във видима човешка форма. Хората могат да изучават непознатото чрез познатото; небесните неща се разкриват чрез земните” (Е. Уайт Притчи Христови. Стр. 17 – ориг.).


В Притчата за сеяча Исус говори за „измамата на богатството”. Какво иска да каже? Как „богатствата” могат да измамят дори хора, които са бедни?




Война и революция Сряда - 8 януари

Служенето на Христос е революция, но не с обичайните оръжия. Неговите средства са несравнимо по-мощни от всякакви мечове и копия. Думи, преобразяващи живота, често изразявани чрез притчи и символи – това са „не-секретните” Му оръжия във войната срещу злото.

Тактиката и стратегията на Христос хващат мнозина от водачите „със свален гард” - те са зле подготвени да противостоят на мощните Му призиви към множествата. Много от притчите съдържат вести, действащи срещу тях. Те съвсем правилно забелязват, че всеки път когато Неговата вест докосне сърцата, тяхното влияние като водители на народа силно намалява.


Прочетете Матей 21:28–32 и Лука 14:16–24; 20:9–19. Каква мощна вест предават тези притчи? Макар и често отправяни към определени хора, кои принципи в тях се отнасят и за нас, независимо кои сме и какви сме?


„Притчата за лозето не се отнася само за еврейския народ. Тя съдържа поука и за нас. Църквата от това поколение е получила големи привилегии и благословения от Бог и Той очаква от нея адекватен отклик” (Е. Уайт Притчи Христови Стр. 296 – ориг.).

Без съмнение ние сме богато благословени от Бог – изкупление чрез Христовата кръв, обещание за спасение въз основа на Неговата праведност (а не на нашата), осигурен вечен живот, както и присъствието на Светия Дух – дадено ни е толкова много! Но въпреки това изключително лесно е да забравим всичко, което имаме, или да го приемем за даденост - дори да започнем да му се надсмиваме. Подобно на лозарите от притчата, може дори да не осъзнаваме в какво се замесваме и какво вършим. В края обаче, в съдния ден, тяхното незнание няма да ги извини. Нито пък нас!


Колко често сте се самоизмамвали относно собственото си духовно състояние? Какво научихте от тези преживявания и как те ви помагат да избягвате същите грешки?




„Творческото наследство” на Исус Четвъртък - 9 януари

След края на докладите за служенето на Христос разказването на притчи сякаш изчезва от Писанията. Как да обясним този феномен? Със сигурност най-голямата част от Новия Завет е свързана с апостол Павел. Авторството на четиринайсет от книгите се приписва на него, а почти половината от историческия разказ на Лука в Деяния на апостолите също се занимава изключително само с мисионската дейност на апостол Павел. Макар да не разказва истории като Исус, Павел все пак използва огромен брой метафори, сравнения и други „писателски похвати” (виж Римляни 7:1–6; 1Коринтяни 3:10–15; 2Коринтяни 5:1–10). Той не е разказвач в класическия смисъл на думата, но неговите изложения не са нито скучни, нито „безцветни”. Стилистичните различия между публичните разкази на Христос и изложенията на Павел са очевидни, но и двете притежават силен творчески заряд.

Останалите новозаветни автори показват малко повече афинитет към разказването на притчи подобно на Христос. Братът на Исус – Яков – пише: „Ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и хубави дрехи...” (Яков 2:2) и така слага началото на един поучителен разказ. Но все пак, нито брат Му, нито някой от останалите ученици си служат така свободно с историите, както Христос. Сравненията и символиката обаче все пак са широко разпространени. „Ще прецъфти като цвета на тревата...” (Яков 1:10). „Ето и корабите...” (Яков 3:4). Видението на Петър (Деяния 10 глава) също е облечено в символи. Символичните повествования представляват значителна част и от книгата „Откровение”. „Като видя змеят, че бе свален на земята, той почна да преследва жената” (Откровение 12:13).


Изберете си два от тези текстове и открийте метафорите в тях. Какви разнообразни послания отправят те? Какви символи използват? Деяния 10:9–16; Яков 3:3–12; Откровение 12:7–17; 18:9–20; 19:11–16.


Както и да го формулираме, принципът си остава същият – метафорите, сравненията, притчите, алегориите и останалите средства на творческия език ни дават възможност да проповядваме разбираемо. Стъпвайки върху личния опит на своите слушатели, Христос и Неговите ученици използват сравнения и илюстрации, с които подпомагат разбирането на истината. Ние също не трябва (когато е уместно!) да се страхуваме да правим същото.




Разширено изучаване Петък - 10 януари

Прочетете от книгата „Притчи Христови”, глава „Поучаване с притчи”, стр. 17–27 – ориг.

„Исус желае да предизвика търсене. Иска да стресне безгрижните, да запечата истината в умовете и сърцата им. Разказването на притчи е популярно, предизвиква уважението и вниманието не само на евреите, но и на хората от другите народи...

Христос отново има да представи истини, които хората не са подготвени да приемат, нито дори да разберат. Поради тази причина Той ги поучава с притчи. Свързвайки поученията Си със сцени от техния живот и опит, или с такива от природата, Той приковава вниманието им и впечатлява умовете им. По-късно, когато отново виждат предметите, чрез които Той е илюстрирал уроците Си, те си спомнят думите на божествения Учител...

Исус търси пътека към всяко сърце. С помощта на разнообразни илюстрации Той не само представя истината в нейните различни етапи, но и отправя апел към различните слушатели” (Е. Уайт, Причти Христови. Стр. 20, 21 –ориг.).

За разискване:

1. Исус използва символи и метафори за реалности, които Неговите слушатели познават много добре. Кои неща от заобикалящата ви култура можете да използвате за предаване на духовните истини?

2. Христос използва метафори, свързани най-вече със селския живот, докато по-голямата част от ранните християни живеят в градска среда. Какви „градски” образи откривате в писанията на апостол Павел и останалите новозаветни автори?

3. От какво се състои една хубава история? Какви елементи съдържа? Как действат те? Как да ги използваме в своето свидетелстване?

4. Прочетете Лука 16:19–31. Каква история използва тук Исус? Какви поуки можем да извлечем относно използването на измислени истории за предаване на духовни послания?




Разаказ
Мечтата на фермера Хилдо

Фермерът Хилдо пристигнал в малкото заспало градче в Централна Бразилия и благодарил на човека, който го докарал. Взел сака с дрехи и кутия с билки от товарното отделение на камиона и застанал на прашния път. Хилдо живеел далеч от това място и идвал само няколко пъти в годината, за да продава билките си от врата на врата и да споделя вярата си с тези, които желаели да слушат.

Фермерът Хилдо бил станал адвентист преди няколко години и макар че наблизо нямало църква, той спазвал съботата и заделял десятъка и даренията си, докато успее да отиде на богослужение.

По време на пътуванията си до града Хилдо се запознал с десет души, които някога са били адвентисти или които знаели нещо за адвентистите. Канел ги да се събират всеки път, когато идвал в града. Едно семейство притежавало интернет кафене и те предложили да се срещат там, за да гледат онлайн програмите от съботното училище. Хилдо канел всичките си познати на тези срещи.

Малката група помолила мисията да изпрати пастор, които да им помогне да се организират и да станат църква. Най-близкият пастор отговарял за една църква и 13 групи, но въпреки това се срещнал с вярващите. Помогнал им да организират евангелизационни събрания и ги научил как да посещават хора и да споделят Божието Слово с тях. Малката група прекарала две седмици в посещения по домовете и канене на хората за богослужение.

Фермерът Хилдо бил силно развълнувал, когато видял, че 150 души посещават евангелизаторските срещи, а 33 от тях пожелали да бъдат кръстени. Пасторът обучил членовете да работят с тези, които проявяват интерес, и скоро групата вярващи не можела да се събере в частен дом. С помощта на мисията взели под наем зала, в която да се събират.

Новото семейство от вярващи било сбъднатата мечта на фермера Хилдо, който работел, молел се е копнеел за църква от толкова години. Когато църквата била организирана, той възкликнал: „Моля се за това от 16 години.”

Фермерът Хилдо не доживял да види как групата вярващи провеждат богослужения в собствена сграда, но църковните членове работят упорито, за да превърнат неговата мечта – и своята – в реалност. Част от даренията за тринадесета събота ща са предназначени за тази църква, която да закупи скромна постройка, за да не се налага да се местят всеки пък, когато им вдигнат наема.



Created by ULimited®