Стиховете на урок 2 за печат Печат на страницата

Урок 2

4 - 10 януари 2014 г.

Учене чрез образи и притчи

Събота - 4 януари

Матей 13:34-35
34. Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

35. за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: -
"Ще отворя устата Си в притчи;
Ще изкажа скритото още от създанието на света".

2 Царе 12:1-7
1. Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2. Богатият имаше овци и говеда твърде много;

3. а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4. И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5. Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6. и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7. Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

Исая 28:24-28
24. Орачът всеки ден ли оре за да посее?
Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буците на нивата си?

25. Като изравни лицето й,
Не пръска ли къклица, и посява кимион,
И сади жито в редове,
И ечемика на определеното му място,
И лимеца наоколо?

26. Защото учи го Бог му на разсъдък,
И го поучава.

27. Защото не се вършее къклица с диканя,
Нито колело от кола се завърта върху кимиона;
Но с тояга се очуква къклицата,
И с прът кимионът.

28. А житото за хляб ще се сдроби ли?
Не; човек не го вършее за винаги,
Нито го стрива с колелото на колата си,
Нито го разтрошава с копитата на конете си.

Матей 7:24-27
24. И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

25. и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

27. и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

Матей 13:1-30
1. В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2. И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

3. И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4. и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6. а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9. Който има уши [да слуша], нека слуша.

10. Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11. А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

14. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва:
"С уши ще чуете, а никак няма да разберете;
И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15. Защото сърцето на тия люде е задебеляло
И с ушите си тежко чуват,
И очите си склопиха;
Да не би да видят с очите си,
И да чуят с ушите си,
И да разберат със сърцето си,
И да се обърнат,
И Аз да ги изцеля".

16. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18. Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21. корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25. но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

28. Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

29. А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Лука 20:9-19
9. И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

10. И във време на беритбата прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11. И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13. Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14. Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16. Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17. А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано:
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла"?

18. Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19. И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

Примери от Стария Завет

Неделя - 5 януари

2 Царе 12:1-7
1. Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2. Богатият имаше овци и говеда твърде много;

3. а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4. И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5. Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6. и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7. Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

Исая 28:24-28
24. Орачът всеки ден ли оре за да посее?
Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буците на нивата си?

25. Като изравни лицето й,
Не пръска ли къклица, и посява кимион,
И сади жито в редове,
И ечемика на определеното му място,
И лимеца наоколо?

26. Защото учи го Бог му на разсъдък,
И го поучава.

27. Защото не се вършее къклица с диканя,
Нито колело от кола се завърта върху кимиона;
Но с тояга се очуква къклицата,
И с прът кимионът.

28. А житото за хляб ще се сдроби ли?
Не; човек не го вършее за винаги,
Нито го стрива с колелото на колата си,
Нито го разтрошава с копитата на конете си.

Еремия 13:12-14
12. За туй, кажи им това слово -
Така казва Господ Израилевият Бог:
Всеки мех се пълни с вино,
И те ще ти рекат:
Та не знаем ли ние, че всеки мех се пълни с вино?

13. Тогава речи им: Така казва Господ:
Ето, ще напълня до опиване всичките жители на тая земя, -
Царете, които седят на Давидовия престол,
Свещениците, пророците,
И всичките ерусалимски жители.

14. Ще ги удрям един о друг,
Бащите и синовете заедно, казва Господ;
Няма да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост
Та да ги не изтребя.

Езекил 15:1-7
1. И Господното слово дойде към мене и рече:

2. Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е друго дърво,
Или лозовата пръчка, която е такава каквито са и горските дървета?

3. Ще се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа?
Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?

4. Ето, то се хвърля в огъня за гориво;
Когато огънят е изял и двата му края,
Средата му е опърлена.
Ще бъде ли полезно за някоя работа?

5. Ето, когато бе цяло не ставаше за работа;
Колко по-малко ще стане за работа,
Когато го е изял огънят и е опърлено!

6. Затова, така казва Господ Иеова:
Както предадох на огъня за гориво
Лозовото дърво между горските дървета,
Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.

7. Ще насоча лицето Си против тях;
Те ще излязат из огъня,
Но огънят ще ги пояде;
И когато насоча лицето Си против тях
Ще познаете, че Аз съм Господ.

Структурирана мъдрост

Понеделник - 6 януари

Матей 7:24-27
24. И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

25. и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

27. и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

Лука 14:27-33
27. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29. Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

30. Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31. Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32. Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33. И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Селски илюстрации

Вторник - 7 януари

Матей 13:1-30
1. В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2. И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

3. И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4. и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6. а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9. Който има уши [да слуша], нека слуша.

10. Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11. А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

14. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва:
"С уши ще чуете, а никак няма да разберете;
И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15. Защото сърцето на тия люде е задебеляло
И с ушите си тежко чуват,
И очите си склопиха;
Да не би да видят с очите си,
И да чуят с ушите си,
И да разберат със сърцето си,
И да се обърнат,
И Аз да ги изцеля".

16. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18. Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21. корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25. но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

28. Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

29. А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Война и революция

Сряда - 8 януари

Матей 21:28-32
28. Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

29. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

30. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

31. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32. Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

Лука 14:16-24
16. А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18. А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19. Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20. А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21. И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22. И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24. защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

Лука 20:9-19
9. И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

10. И във време на беритбата прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11. И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13. Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14. Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16. Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17. А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано:
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла"?

18. Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19. И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

„Творческото наследство” на Исус

Четвъртък - 9 януари

Римляни 7:1-6
1. Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

3. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

4. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6. но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

1 Коринтяни 3:10-15
10. Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

11. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

12. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

13. всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

14. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

15. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

2 Коринтяни 5:1-10
1. Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2. Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3. стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5. А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6. И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7. (защото с вярване ходим, а не с виждане).

8. - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9. Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Яков 2:2
2. Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

Яков 1:10
10. а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

Яков 3:4
4. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

Деяния 10
1. Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

3. Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

4. А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5. И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

6. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

7. И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

8. и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

9. А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10. И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11. и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

12. В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

13. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16. И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

17. А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

18. и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19. И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

20. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

21. И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22. А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23. Тогава той ги покани вътре да ги нагости.
И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

24. И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25. И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

26. А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

27. И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28. И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

29. Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?

30. И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

31. Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

32. Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

33. Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

34. А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35. но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

36. Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

37. това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38. именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

39. И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

40. Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

41. не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

42. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43. За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.

44. Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

46. защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47. Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

48. И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

Откровение 12:13
13. И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

Деяния 10:9-16
9. А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10. И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11. и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

12. В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

13. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16. И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

Яков 3:3-12
3. Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

4. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

5. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

6. И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

7. Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

8. но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

9. С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

10. От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

11. Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

12. Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.

Откровение 12:7-17
7. И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

8. обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

9. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

10. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

11. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.

12. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

13. И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

14. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея {Гръцки: Змията.}*.

15. И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

16. Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

17. Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.

Откровение 18:9-20
9. И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

10. Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

11. И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

12. стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор;

13. и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

14. Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

15. Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

16. Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

17. защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

18. и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град?

19. И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

20. Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

Откровение 19:11-16
11. След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

12. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

13. и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

14. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

15. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

16. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

Разширено изучаване

Петък - 10 януари

Лука 16:19-31
19. Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

20. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

21. като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

22. Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

23. И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

24. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

27. А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28. защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

29. Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

30. А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

31. И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Разаказ

Печат на страницата