"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Израстване в Христос

Куабена Донкор

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2012 г.


Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 27 октомври - 2 ноември 2012 г.

Израстване в Христос


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 27 октомври
Стих за запаметяване:
„...и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него” (Колосяни 2:15).

Основна мисъл: Христовата победа на кръста очертава обсега на победата, в която вярващите трябва да израстват.

Учението, добавено към сновните учения на ЦАСД чрез гласуване на Петдесет и осмата сесия на Генералната конференция през 2005 година, носи заглавие „Израстване в Христос”. В същността си то се свежда до следните важни точки: (1) Исус е победил силите на Сатана и злото; (2) благодарение на Неговата победа е възможна и победата над тези сили в живота на отделния човек, включително и над миналите им прояви; и накрая (3) за да може тази победа да стане реалност в живота на отделния човек, е необходимо изпълнението на някои условия.

Тези три точки ще ни занимават три седмици подред. Тази седмица ще изследваме естеството на победата, извоювана от Христос на кръста. Благодарение на Неговата победа – не само над греха, но и над всяка сила, която действа срещу човека и Божието творение – Бог изработва нашето спасение.

Когато разберем какво е направил Христос за нас, ще сме по-подготвени да разберем какво може да направи в нашия живот днес. Неговата победа може да стане наша, ако я „изискаме” за себе си, защото колкото и голямо да е делото, извършено от Христос за нас, ние трябва да изберем да Го приемем лично. Победата не се дава автоматично на всеки човек.

За тази седмица прочетете:
Исая 35:10; Марк 10:45; Римляни 6:12–23; Ефесяни 6:12; Колосяни 1:16; 2:15; Галатяни 4:1–11



Изкупление Неделя - 28 октомври

Християнството е „религия на изкуплението” – т.е., хората се спасяват от опустошението на греха чрез нещо сторено за тях от някой друг – в случая от Исус Христос. Затова тя е нещо съвсем различно от „религията на закона”, където човек може да промени съдбата си чрез лични усилия да „върши добри дела”. Ние имаме нужда от това изкупление, тъй като според Библията без Христос хората са роби на греха (Йоан 8:34), осъдени на смърт (Римляни 6:23). Не могат да се освободят нито от греха, нито от смъртта. Бедствието на грешника изисква външна намеса и тази външна намеса има определена цена. Новият Завет недвусмислено и ясно заявява, че тази цена е смъртта на Господ Исус Христос на кръста.


Какво научаваме от тези текстове относно учението за изкуплението? Исая 35:10; Марк 10:45; Галатяни 4:4, 5; Тит 2:14; Евреи 9:12; 1Петрово 1:18, 19.


От новозаветна гледна точка изкупителната смърт на Христос е жертвена и заместническа. Той заема нашето място, жертва се заради нас, изстрадва нашата съдба, за да не страдаме ние. Някои хора отхвърлят тази идея, защото не им харесва мисълта един да страда на мястото на друг (особено на мястото на виновен човек). Но все пак това е сърцето и душата на евангелската вест.

„В новозаветен смисъл думата „изкупление” – стига да не е изопачена от човешкия ни език – означава, че Христос плаща цената за нашето спасение. Като имаме предвид, че тази цена трябва да е равна на стойността на откупвания обект, можем да употребим и думите „заместване” или „размяна” (Леон Морис. Апостолско проповядване на кръста).


Има ли неща във вашия живот, които е абсолютно невъзможно да промените – т.е. да сте напълно безпомощни, неспособни да направите каквото и да било? Точно толкова безпомощни сме и да се спасим сами. Как осъзнаването на този факт ни помага да разберем какво е направил за нас Христос на кръста? И по-важното – как тази удивителна истина за изкуплението трябва да повлияе на живота ни?




Освободени роби Понеделник - 29 октомври

Вече казахме, че „изкупление” означава освобождаване от някаква форма на робство, изискваща външна намеса. Следователно грешният човек е подчинен на сила или влияние, по-мощни от самия него. Въпросът е коя е тази сила или власт, която подчинява грешния човек?


Прочетете Римляни 6:12–23. Обърнете внимание на стихове 18, 20 и 22, където ап. Павел говори за свобода. В контекста на какво? За какво говори всъщност апостолът?


Размислете над казаното от Павел в горните стихове, както и в Римляни 6:1–11. Тук той обяснява какво се случва при кръщението. Според него тогава някои неща трябва да умрат. Така отправя предизвикателство към вярващите, които са били съединени с Христос чрез кръщението, да демонстрират в живота си подчинение на Неговото господство, защото Той ги е освободил от властта на злото.

Основната му идея е, че колкото и покварено да е било нашето естество от греха, чрез Христос можем да бъдем освободени от поробващата му сила. Та кой не е виждал и усещал колко унищожително може да бъде това робство!? Кой не е виждал с очите си хора, чийто живот е опустошен от греха? Кой не се е борил с неговата сила в собствения си живот? Това е най-страшният враг, пред едно човешко същество, който може да се изправи.

Това, което го прави толкова лош, е че робството ни се налага не само „отвън”, а и от нещо, което живее вътре в нас. Как да се освободим от това робство, от „оковите”, които са част от нас, част от самото ни естество?

Както разбрахме от цитираните текстове, отговорът се крие единствено в мощта на Исус, Който спечелва победата вместо нас и ни предлага Своята сила, за да победим и ние. Благодарение на Него греховете ни са не само простени, но и ние вече сме „мъртви” за тях, свободни от тях. Те вече нямат власт над нас. Това са удивителни, мощни обещания, за които може да претендира всеки изповядващ Христовото име.


Какъв е вашият личен опит с поробването и бруталната мощ на греха? Как да се научим да се осланяме по-пълно на чудните обещания за свобода, които ни се предлагат в Исус?




Началства и власти (част 1) Вторник - 30 октомври

Библията описва нашия свят като намиращ се под властта на зли сили, които се стремят към пълен контрол над нас, и към нашето пълно унищожение. Така великата борба е резултат на Божието противодействие спрямо тези сили. Голямата новина е, че от кръста насам победата над тях е сигурна, независимо, че битката продължава да кипи. Това е драматична, космическа, свирепа борба, но победата вече принадлежи на Бог и ние можем да я споделим с Него чрез вяра.


Прочетете следните текстове: 1Йоаново 3:8; 5:19; Йоан 12:31; 16:11; Ефесяни 6:12; Колосяни 1:16; 2:15; Римляни 8:38, 39. Какво научаваме от тях за реалността на борбата? Каква велика надежда и какви велики обещания откриваме за себе си?


Много хора от двайсет и първи век разсъждават единствено въз основа на научния възглед за света. Това означава, че всичко се изследва единствено от натуралистична гледна точка и единствено тя се смята за валидна. На такива хора един свят, населен със зли сили и управляван от демонски пълчища, им се струва единствено останка от ерата на суеверията и невежеството. Библията от своя страна ни представя напълно противоположен възглед – неприятелската армия от зли сили, съставена от демонски началства и власти, е абсолютна реалност. Библейският възглед включва и натуралистичната, и научната гледни точки, но не базира цялото си разбиране за реалността върху тях. Той е достатъчно всеобхватен, за да включва в себе си както натуралистичния, така и научния възгледи.

В Римляни 8:38 например думата, преведена като „началства”, е гръцката „archai”, която се употребява както за гражданските власти, така и за свръхестествени сили, които се опитват да упражняват зло влияние върху човека. В Ефесяни 6:12 изразът „духовните сили на нечестието в небесните места” може да се преведе и като „световните владетели на нечестието”.

„Павел очевидно говори за злите духове – личности, които в известен смисъл управляват този свят. Сравнете с израза „князът на този свят”, употребен в Йоан 12:31; 14:30; 16:11 за Сатана. Това, че дяволът е личност, очевидно е напълно ясно и на автора на Откровение (Откровение 2:10; 12:10)” (АБК. Т. 6, стр. 1044).


Как се разкрива реалността на великата борба във вашия собствен живот? По какъв начин усещате битката? Кой е единственият начин да я загубите при наличието на Христовите обещания за победа?




Началства и власти (част 2) Сряда - 31 октомври

Както вече казахме, думата „началства” може да се отнася както за земни владетели, така и за свръхестествени сили, които се опитват да контролират живота на хората. Друга гръцка дума, употребявана в тясна връзка с думата „началства” „(archai)”, е думата „stoichea”, която буквално означава „елементи” или „базови субстанции или принципи”. Контекстът, в който е употребена „stoichea”, разкрива други аспекти на грешния свят, от който сме били изкупени благодарение на Христовата победа на кръста.


От какво друго сме избавени в Исус, освен от буквалните сили на злото, имайки предвид целия контекст на разгледаното дотук? Виж Колосяни 2:8, 14, 20; Галатяни 4:1–11, особено стихове 3 и 9.


Новият Завет и особено концепцията на ап. Павел за „властите”, изглежда, прави връзка с духовни същества и сили, които управляват човешкия живот извън Христос. Това могат да бъдат политически, социални, религиозни власти, властта на традициите и т.н. Думата „stoichea”, употребена в Галатяни 4:3, 9, описва система на езичество, от която вярващите в Галатия са били избавени. Употребява се също и във връзка с различните аспекти на древната юдейска правова система. В Колосяни 2:8, 20 се използва метафорично за светските философски принципи.

„В Исая 24:21 изразът „и на земята земните царе” подсказва, че „височината във войнството на високопоставените” се отнася за Сатана и злите ангели. Павел нарича Сатана „Князът на въздушната власт” (Ефесяни 2:2), а невидимите предводители на злото – „духовните сили на нечестието в небесните места” (Ефесяни 6:12). В 1Коринтяни 15:24, 25 се описва как всички те биват покорени под нозете на Христос. Исая предсказва деня, когато злите ангели и злите човеци ще получат своето наказание (виж Матей 25:41; 2Петрово 2:4, 9; Откровение 20:10–15)” (АБК. Т. 4, стр. 198,199).

С две думи, според Библията, животът на хората се управлява от различни сили – както личности, така и не-личности. Без Христос човек остава на волята на тези сили, независимо в каква форма се явяват. Натискът на деня, да не говорим за страха от бъдещето, тежестите на живота, обществото, традициите, различните идеологии – всички те могат да упражнят влияние, което да отдели човека от Бог. Но чрез Исус Христос ние не само получаваме опрощение на греховете си, но и се освобождаваме от оковите на тези „власти”. Трябва да разберем естеството на тази победа и да я поискаме за себе си.


Освен със свръхестествената реалност, която съществува в нашия свят, с какви други сили и влияния работещи срещу вярата ви се борите? Най-напред ги посочете и след това изискайте обещанията, които имате в Исус за победа над тях, да се изпълнят лично за вас.




Убиецът е разкрит Четвъртък - 1 ноември

Христос идва в този свят, за да разруши делото на дявола (Евреи 2:14). Постига го на кръста. Защо обаче, след като Той е извоювал победа над Сатана и неговите „началства и власти”, ние днес продължаваме да се борим срещу тях? Защо дяволът все още може да обикаля като рикаещ лъв и да търси кого да погълне?


Внимателно проучете Колосяни 2:15. Обърнете внимание на трите глагола, които ап. Павел използва, за да опише случилото се на кръста. Какво означава това?


Най-напред Христос „ограбва” или „обезоръжава” (в друг превод) началствата и властите. Гръцката дума е „apekduomai”, което буквално означава „да смъкнеш дрехите на някого”. Може би иска да каже, че на „властите” са им „смъкнати” всички оръжия.

За какви оръжия става въпрос? „Христовият победоносен живот и неговата кулминация на Голгота, произнасят присъда над дявола. Маската на Сатана е смъкната. Методите му на действие са разкрити пред ангелите и пред целия небесен Всемир. Той е показал истинското си лице... На кръста Христос отне на началствата и властите на тъмнината както властта на управляващи, на князе на този свят, така и силните им оръжия, с които водят своята битка срещу правдата” (АБК. Т. 7, стр. 205).


Христос „изведе (...) на показ явно”, т.е. „изложи публично”, „началствата и властите”. По какъв начин тези сили са публично изложени на кръста? Какъв се показва истинският им образ? Виж Йоан 8:44.


Текстът казва още, че Христос „възтържествува над тях”. Гръцката дума е „thriambeuo” и съдържа в себе си идеята за празнуване. Тук е скрита велика тайна – Исус увисва на кръста, страда и видимо претърпява ужасно поражение, а Библията нарича всичко това „възтържествуване”! Несъмнено това възтържествуване включва много неща, но едно от тях със сигурност е, че Сатана е разкрит като убиец – така, както го е нарекъл Исус.

Благодарение на кръста идва ден, когато на властта на тези сили ще бъде сложен окончателен и пълен край. Тогава Христос ще „унищожи всяко началство и всяка власт и сила” (1Коринтяни 15:24). Последният враг, подложен на унищожение, ще бъде смъртта (1Коринтяни 15:26). Дотогава ние трябва да издържаме, да водим битката на вярата със силата на Бог, която Той предлага на всеки, пожелал я за себе си.

След смъртта на Христос „Сатана разбра, че маската му е свалена. Истинската същност на неговото управление бе разкрита пред очите на непадналите ангели и пред небесния Всемир. Той изяви себе си като убиец. Проливайки кръвта на Божия Син, унищожи всяка възможна симпатия, която небесните същества биха могли да имат към него. Оттук нататък неговото дело щеше да бъде ограничено. Каквото и да правеше, не можеше вече да се надява да стои пред небесните ангели и да обвинява Христовите братя, че са облечени с одеждите на мрака, опетнени от грях. Последната нишка на съчувствие между Сатана и небесния свят бе прекъсната.

Но дяволът не беше унищожен. Дори тогава ангелите все още не разбираха в пълнота всички аспекти на великата борба. Принципите, заложени на карта, трябваше да бъдат разкрити още по-пълно. И заради човека съществуването на Сатана трябваше да бъде продължено. Бе необходимо хора и ангели да видят контраста между Княза на светлината и княза на тъмнината. Човекът трябваше да избере на кого да служи” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).




Разширено изучаване Петък - 2 ноември
Прочетете още:

Книгата „Основи на християнското възпитание” на Елън Уайт глава „Книгата на книгите”; от книгата Великата борба глава „Действието на злите духове”.

„Води се война, невидима за човешки очи. Божията армия е на земята и търси души за спасение. Сатана и неговите множества също работят, опитвайки се да мамят и да съсипват по всеки възможен начин... Ден след ден тази битка продължава. Ако очите ни можеха да се отворят и видят как действат силите на доброто и силите на злото, в живота ни нямаше да има място за дреболии, за суетни неща, за шеги и закачки. Ако положим всичко като Божие всеоръжие и водим мъжествено Господнята битка, ще печелим победи, които ще карат царството на тъмнината да трепери” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 6, стр. 41).

„Когато хората се стараят да бъдат в хармония с Бог, ще открият, че оскърбленията срещу кръста не са престанали. Началствата и властите, и силите на нечестието в небесните места се опълчват срещу всеки, който се покорява на небесния закон. Следователно, вместо да причиняват скръб на Христовите ученици, преследванията трябва да им носят радост, тъй като са доказателство, че те вървят по стъпките на своя Учител” (Елън Уайт. Мисли от планината на благословението).

За разискване:

1. Спрете се малко по-обстойно върху Евреи 2:14, 15. Тук смъртта ясно е посочена като средство за поробване. Обърнете внимание още и на това, че ние – хората – се страхуваме от нея. Защо толкова много ни е страх от смъртта? Защо този страх ни държи – както казва текстът – в робство? Как трябва да гледа на смъртта един вярващ човек, свободен в Христос?

2. За много хора идеята за наличието на демонски сили е само глупаво суеверие; за други страхът от демоните доминира целия им живот. Как ние като вярващи християни да поддържаме правилния баланс в разбирането си за реалността на тези сили и за онова, което Христос е направил за нас в битката ни срещу тях?

3. Дайте примери по какъв начин злите сили контролират или влияят върху света.

4. Как разбирането ни за великата борба ни помага да си обясним защо злото продължава да съществува и след Христовата победа на кръста?




Разказ
Тези, които хвърлят хляб

Момче стояло край брега на езерото и хвърляло трохи във водата. Малки и големи риби излизали на повърхността, за да ги уловят. Сетих се за стиха от Еклесиаст 11:1, в който се казва: „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!”

Свързаните с радиото и телевизията служения са като това момче и хляба. Ние „хвърляме хляб”, Хляба на живота във водата и се молим за „гладни риби”.

Аугустин Мартинес се опитвал от години да разбере книгата Даниил. Една нощ сънувал, че човек в бяло му казва, че скоро ще разбере нейните вести.

Аугистин се събудил и пуснал радиото. Първите думи, които чул, били: „Както е записано в Даниил 7 гл…” Програмата била La Voz de la Esperanza, испанското предаване на „Гласът на надеждата”. Аугустин слушал внимателно и открил отговори на много от своите въпроси. След време изпратил писмо до радиото и заявил, че той, жена му и сина му са се кръстили в резултат на вестите, които бил чул по радиото.

Понякога хлябът на живота идва точно навреме, за да спаси отчаяни души. Елена била тийнейджърка, когато напуснала дома, за да намери любовта, която никога не била получила от баща си. Намерила обаче единствено болка и СПИН. Твърде болна, за да живее сама, тя се върнала при майка си – единственият човек, който я обичал безрезервно.

Сърцето на Мария било съкрушено, когато видяла, че дъщеря й отпада. Смятала, че е предала тази, която обича най-много. Решила да прекрати страданията на дъщеря си и след това да се самоубие. Влязла в килера и извадила пистолета, който държала там. Докато пристъпвала към стаята на дъщеря си, радиото на бюрото зазвучало и тя чула думите: „Дори в страдания и болки Исус те разбира.”

Разтърсена, Мария седнала и се заслушала в думите на говорителя, които донесли утеха на страдащото й сърце. В края на програмата водещият съобщил телефонен номер. Мария се обадила незабавно.

Член от екипа на радиото посетил Мария и Елена и ги утешил с Божиите обещания за вечна любов. Елена починала със съзнанието, че ще види Исус отново. Мария се кръстила. Тя е убедена, че ангел включил радиото, за да може да чуе думите на живот и надежда.


* Франк Гонзалес е говорител и директор на La Voz de la Esperanza, радио и телевизионно служение на испански език, базирано в Калифорния.

Created by ULimited®