"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Израстване в Христос

Куабена Донкор

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2012 г.


Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 октомври 2012 г.

Откровение и Бог, Когото то разкрива


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 октомври
Стих за запаметяване:
„Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” (Евреи 1:1, 2).

Основна мисъл: Важно е да разберем как действа библейското вдъхновение, но още по-важно е да познаваме Бог, Когото това вдъхновение разкрива.

„Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му” (Псалм 19:1). Колко вярно е това! Все пак, има нещо, което те не „известяват” – това, че Бог ни обича, че е умрял за нас и активно работи да ни спаси от последиците на нашия погрешен избор.

Основната идея е, че каквото и да научим за Бог от какъвто и да е друг източник, основният ни източник трябва да си остане Библията. Има велики истини – особено за естеството на Бог и Неговото дело в този свят – за които никога нямаше да научим, ако ни не бяха специално открити в нея. Както вече разбрахме, хората усещат, че между доброто и злото се води жестока война, но откъде биха разбрали истината за великата борба, ако тя не е разкрита в Писанията?

Тази седмица ще се спрем на две неща – първо, какво казва Библията сама за себе си и за това как е вдъхновена; и второ, какво казва за Бог, Който я е вдъхновил.

За тази седмица прочетете:
2Петрово 1:19–21; 2Тимотей 3:16, 17; Второзаконие 6:4; Матей 28:19; Евреи 11:6; Изход 3:1–14



Доктрината за Писанието Неделя - 7 октомври

Прочетете 2Петрово 1:19–21. Какво е отношението на новозаветните автори към Писанията, според този текст?


Петър заявява, че старозаветните пророчества нямат човешки произход. Твърди, че пророците говорят, защото са „движени от Светия Дух”. Изразът „движени от Светия Дух” означава, че искрата, довела до написването на Писанията, идва от Светия Дух. С две думи, писателите на Библията са вдъхновени от самия Бог.


Прочетете 2Тимотей 3:16, 17. Какво казва този текст за Библията и за нейното предназначение?


Съвсем ясно е, че Павел иска Тимотей да разбере, че Писанията наистина имат небесен произход, че заслужват доверие и притежават неоценима стойност за изграждане характера на вярващите. Апостолът не оставя никакво съмнение относно истинността, авторитета и произхода им. Забележете също, че говори за „всичкото Писание”. Не ни оставя никаква възможност да си „подбираме” кои части от него да смятаме за боговдъхновени и кои не. Не всичко в него (като церемониалните закони, например) е все още валидно за нас, но това е съвсем различно от твърдението, че едни части от Библията са боговдъхновени, а други не; или че един части са „по-боговдъхновени” от други (каквото и да означава това).


Прочетете Матей 4:4, 7, 10; 22:41–46; Йоан 10:34, 35. Каква жизнено важна истина относно Писанието и неговия авторитет откриваме тук?


Независимо в какво вярваме, нужна ни е отправна точка, основа, върху която да стъпят нашите убеждения. За християните – адвентисти от седмия ден – тази основа е Библията – върховният стандарт и арбитър за истина.


Колко време прекарвате, потопени в Писанието? Каква част от живота ви е моделирана според неговите учения? Направете равносметка на последните 24 часа от живота си. Кое от онова, което направихте или не направихте, беше въз основа на авторитета на Писанията?




Естество на вдъхновението Понеделник - 8 октомври

„Вдъхновени са не думите на Библията, а хората, които са ги писали. Вдъхновението действа не върху думите или изразите, а върху самия човек, който под влиянието на Светия Дух се изпълва с мисли. А думите получават отпечатъка на неговото индивидуално мислене. То е пропито с божествено мислене. Божественият ум и воля се съчетават с човешките ум и воля; по този начин изреченото от човека е Божие Слово” — Елън Уайт, Избрани вести, книга 1, стр. 21. Какво научаваме същността на библейското вдъхновение от тези думи?


В цялата полемика върху боговдъхновението хората понякога сякаш направо са обсебени от така наречените „проблемни текстове”. Да вземем например, цитирането на надписа върху кръста на Исус в различните Евангелия. Според Матей 27:37 там пише: „ТОЗИ Е ИСУС, ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР”; според Марк 15:26 пише: „ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР”; а според Лука 23:38 пише: “ТОЗИ Е ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР”. Как да тълкуваме тези различия?

Както казва апостолът, „всичкото Писание е боговдъхновено” и достойно за доверие; в същото време са налице различни доклади за надписа върху кръста на Исус. Тези две идеи взети заедно ни помагат да разберем начина, по който работи боговдъхновението. От този пример разбираме как вдъхновението позволява различно изразяване на една и съща идея или събитие дотолкова, доколкото то не променя техния смисъл. Когато една относителна приблизителност запазва смисъла на израза (както е в случая с надписа на кръста), вдъхновението я допуска. От друга страна, там, където е необходима точност, като в 3Царе 6:1, например, вдъхновението я дава и тя трябва да се приема именно като точност.


Сравнете Деяния 1:18 с Матей 27:5. По какво се различават докладите за смъртта на Юда на пръв поглед?


Дълго време критиците на Библията настояват, че тези стихове дават противоречив доклад са смрътта на Юда. Едно скорошно изследване, обаче, показва, че думата, преведена като „пукна се през сред” в Деяния 1:18, означава също „поду се”. С други думи, много е вероятно след като се е обесил, Юда да не е бил открит, докато трупът му не е подпухнал, което е довело до разцепването му на някои места. Идеята е, че понякога това, което изглежда като противоречие на пръв поглед, в крайна сметка се оказва, че не е.

Огромното болшинство от библейските текстове не са проблемни. Все пак, има някои места, където си остава една въпросителна относно явни „грешки” и „противоречия” – там честното отношение би било смирение. Кой знае вярата на колко хора е претърпяла „корабокрушение” само, защото са се вторачили в „проблемните” текстове. Ние не сме призовани да бъдем съдии на Словото; призовани сме да му се покоряваме.




Тайнството на триединния Бог Вторник - 9 октомври

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие” (Битие 1:26).


Да разберем как действа вдъхновението е много важно, но все пак, то е само средство за постигане на целта; а целта е да познаем Бог. Дъблокото разбиране на начина, по който е написана Библията, и дори на истините, разкрити в нея, не означава нищо, ако не познаваме Бог лично (Йоан 17:3).

А едно нещо, което Библията недвусмислено и категорично твърди, е че Господ е единен.


Прочетете Второзаконие 6:4 и Марк 12:29. Коя ключова истина е разкрита в тези стихове?


Библейският израз, употребен да опише единността на Бог, изключва всяка идея за много богове. Има само един Бог. Но цялостната картина, която придобиваме въз основа на Библията, е за някакво „съдържание” вътре в Него, дори в Неговата еднност.


Прочетете Битие 1:26; 3:22; 11:7; Йоан 1:1–3, 18; 20:28; 2Коринтяни 13:14; Матей 28:19. Как изясняват тези текстове вътрешната реалност на Божеството?


Идеята на Стария Завет за божествен плурализъм подсказва нещичко за вътрешната същност на Бог. Като я съчетаем с новозаветното описание на Исус Христос и Светия Дух, започваме да осъзнаваме, че много неща относно Божието естество не са ни напълно ясни и може би, никога няма да бъдат. Триединната същност на Бог е една от многото тайни, с които трябва да се научим да живеем.

Информацията за Бог, която получаваме от Библията, включително за Неговата „трикомпонентна” същност, не е дадена, за да се впуснем в спекулативно философстване, а за да разберем по-пълно Неговите дела, особено изкупителното Му дело за нас в хода на великата борба чак до нейния край.


Кой няма безброй въпроси, на които само Бог знае отговора? Как да се научим да Му се доверяваме, докато дойде времето, когато всеки въпрос ще получи своя отговор?




Качествата на нашия Творец Сряда - 10 октомври

Библията ни разкрива истини за Бог, които не можем да открием никъде другаде. Една от тях е, че Той е Създател. Реално, това е първото нещо, което тя казва за Бог – че „създаде небето и земята” (Битие 1:1).

Едно от многото удивителни неща в този стих е, че Библията просто приема същесвуването на Бог без да се опитва да го докаже или демонстрира. Тя отделя много място да обясни какъв е Бог, особено какъв е Неговият характер, разкрит във взаимоотношенията Му с падналото човечество. И не отделя никакво място да доказва, че Той съществува. Просто приема съществуването Му.


Прочетете Евреи 11:6 и Римляни 10:17. Какво научаваме за Бог и за ролята, която Неговото Слово играе, за да можем ние да осъзнаем съществуването Му?


До убеждението, че Бог съществува не може да се стигне единствено с помощта на рационални аргументи. Според Библията, човек се убеждава в Божието съществуване чрез лична опитност с Него, с помощта на Светия Дух, Който внушава на сърцето и ума факта на Неговото същесвуване. В много случаи хората най-напред просто повярват в Бог и едва след това започват да изграждат някаква логична, интелектуална основа за своята вяра в Този, Когото не могат да видят.


Прочетете Малахия 3:6; Яков 1:17; 1 Йоаново 4:8, 16; 2Летописи 6:18. Какво научаваме от тези текстове за качествата на Бог? Какви други Негови качества са ни разкрити в Словото?


Размишлявайте над качествата на Бог, разкрити в Писанието. За кои от тях бихте могли да научите и от други източници – от природата или от личния си опит, например? Разбирате ли колко съдбоносно важно е мястото на Писанието, за да можем да разберем наистина какъв е Бог?




Делата на Бог Четвъртък - 11 октомври

Дори най-повърхностният прочит на Библията разкрива, че Бог участва активно в човешките дела и във всичко, което се случва на земята. Не е някакъв далечен, откъснат, отделен бог – както описват бог гръцките философи, и дори както се опитват да го опишат някои християнски теолози. Макар и напълно различен от Своето творение, Господ е много тясно свързан с него.


Както разбрахме вчера, Библията описва Бог като наш Творец – качество, което показва колко тясно е свързан с нашия свят. Какво научаваме от тези текстове за останалите дела на Бог на нашата земя, особено в контекста на великата борба?


Битие 11:9


Битие 19:24


Изход 3:1–14


Йоан 3:16


1 Солунци 4:17


Без всякакво колебание можем да кажем, че Библията разкрива един Бог, изцяло свързан с човека. Всъщност, цялата велика борба представлява усилието Му да го спаси от лапите на греха и Сатана. Още от първия Му акт на земята – Сътворението (Битие 1:1) – до кръста (Йоан 19:18) и възстановяването на земята (2Петрово 3:12, 13) Библията ни показва един безапелационно отдаден на хората Бог.


Как сте преживели вие лично Божиите дела? Видели ли сте как работи във Вашия живот и живота на други хора? По какъв начин? Как да се научим да се утешаваме с мисълта, че Бог е близо, много близо до нас?




Разширено изучаване Петък - 12 октомври
Прочетете още:

Елън Уайт: „Опасността от спекулативното знание”, стр. 427–438 от Здравно служене; „Словото стана плът”, стр. 746–749 от Свидетелства към църквата, т. 5; „Увод” и „Въведение”, стр. 5–7 от Великата борба.

„Бог с радост предава Своята истина на света с помощта на човешки инструменти; Той лично чрез Своя Свят Дух ги прави способни на това дело. Той води ума им, когато избират какво да говорят и пишат. Съкровището се поверява на земни съдове, но въпреки това е категорично с небесен произход. Свидетелствата се дават с помощта на несъвършения човешки език, но въпреки това са Божии свидетелства; послушното, вярващо Божие дете ще вижда в тях славата на една божествена сила, пълна с благодат и истина.

В Словото Си Бог е дал на човека нужното за спасение знание. Свещеното Писание трябва да се приема като авторитетно и непогрешимо откровение на Неговата воля; като стандарт за характера, източник на учения и проверка за личната опитност. „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2Тимотей 3:16, 17).” — Елън Уайт, Великата борба, стр. 8,9

За разискване:

1. Доколко можем да бъдем сигурни в изводите си относно естеството на Бог въз основа на информация, получена извън Библията? Възможно ли е изобщо да Го разберем въз основа на други източници? Ако да, кои са те и как да бъдем сигурни, че ни подават правилна информация?

2. Защо всяка човешка философия, която отрича свръхестественото, е във фатално противоречие с Божието Слово?

3. В много отношения науката и технологиите са благословение за човечеството. В известен смисъл науката дори ни е помогнала да разберем по-добре Божията сила (вижте например, какво твърди тя за изключително сложната природа на живота!). Къде обаче, се изчерпват възможностите на науката да ни научи на нещо за Бог? Как може тя дори да работи срещу истинското разбиране за Него?

4. Защо учението за триединния Бог (колкото и да е трудно за разбиране само по себе си) е толкова важно за нас като адвентисти от седмия ден? Помислете, например, какво би било, ако Христос е нещо друго, освен абсолютен истински Бог?




Разказ
Да прегърнем градовете по света

Повече от половината от световното население живее в градове, но адвентното дело там изостава. Бог има специално отношение към градовете. Говорейки за Ниневия, Той пита: „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град…?” (Йона 4:11). Тук на земята Исус, „когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36).

Исус е показал как да служим. Той е общувал с хората, проявявал е съчувствие, помагал е на нуждаещите се, печелил е доверие, след което им е заръчвал да го следват.

Пастор Уейн Краус помогнал да се основе църква в област на север от Сидни, Австралия, където живеят хиляди семейства, които никога не са стъпвали на богослужение. Веднъж младеж помолил две жени от църквата да го заведат в метадоновата клиника за лечение. Те се съгласили и приготвили хубаво ядене на този млад човек, пристрастен към хероина.

Младежът започнал да посещава църквата. Всеки съботен следобен църковни членове го водили за метадоново лечение. Когато се наложило да се яви в съда, няколко от тях отишли да го подкрепят. След съдебното заседание майката на младежа се запознала с хората, които помагали на сина й. Попитала ги дали може да посети църквата.

След няколко седмици група младежи облечени в черни кожени дрехи с метал по тях влезли в църквата и седнали на първия ред. Пастор Краус променил проповедта си и започнал да говори за великата борба между доброто и злото.

След богослужението пастор Краус заговорил посетителите и разбрал, че те са от семейството на младия наркоман. Били дошли да видят каква е тази църква, която проявява такава любов към техния син и брат. Попитали пастор Краус как да застанат на Божия страна. Той им обяснил спасителния план и те се помолили да направят Исус центъра на живота си.

Никой от тях нямал Библия и единствените екземпляри, които пасторът намерил, били от шкафа за загубени вещи. Предложил ги на новите си приятели и им показал откъде да започнат да четат. Един от тях, певец в рок група, получил овехтяла Бибия. Пасторът предложил да му намери нова, но младежът нежно я погалил и казал: „Никога не съм имал Библия. Сега тя е моя.”

Всеки град по света е изпълнен с хора гладни за нещо ново. Те са Божии синове и дъщери, но все още не го знаят. Имаме поръчение да споделим Божията любов по целия свят. Това включва и градовете. Те очакват нас, а ние какво чакаме?


* Гари Краус е директор на „Адвентна мисия” към Генералната конференция.

Created by ULimited®