"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Поклонението

Розали Х. Зинке

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, Август, Септември 2011 г.


Урок 12 10 - 16 септември 2011 г.

Поклонението в ранната християнска църква

За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете

Събота - 10 септември

Стих за запаметяване:
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка” (1Коринтяни 13:1).

Скоро след завръщането на Христос в небето ранната църква започва да се разширява и разраства. Първоначално тя е почти изцяло съставена от евреи, приели Исус като Месия. Голяма част от тях искрено вярват, че евангелието е предназначено единствено за техния народ, което показва още колко имат да се учат.

На Петдесетница след проповедта на апостол Петър и пламенния му призив към събраното множество евреи (Деяния 2 глава), „тези, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души” (Деяния 2:41). Дори само този стих е достатъчен, за да докаже пълната заблуда на схващането, че всички евреи са отхвърлили Исус.

Все пак би било грешка да считаме първата християнска църква за някаква идилия на поклонението и хвалението. Макар и при съвсем различни обстоятелства, тя се бори със същите проблеми, с които се борим и ние днес – проблеми, които оказват влияние върху цялата й опитност, включително и върху поклонението.

Тази седмица ще разгледаме няколко примера от живота на първите християни и част от трудностите, които те преживяват, докато израстват. Ще извлечем поуки както от доброто, така и от лошото.

За тази седмица прочетете:
Деяния 1:1–11; 2:14–41; 17:15–34; 18:1–16; 1Коринтяни 13 глава



„Много верни доказателства” Неделя - 11 септември

От чисто човешка гледна точка земната мисия на Исус Христос не е много успешна. Макар да е популярен и да има доста последователи, Той все пак не се превръща в лидер на масите. Голяма част от водачите Го отхвърлят, а накрая римляните го разпъват на кръст. Това кара най-приближените Му ученици да се разпръснат и разбягат.

Нещата изглеждат доста зле до възкресението и Петдесетница, когато последователите Му внезапно се изпълват с нова дързост и започват да прогласяват Своя разпнат Учител като израелевия Месия. На практика ранната църква започва да набира скорост едва след възкресението на Исус.


Прочетете Деяния 1:1–11. Кои важни истини за Второто пришествие, за кръщението, за Светия Дух и за мисионирането откриваме тук?


Обърнете специално внимание на стихове 3 и 6. Още колко много истини трябваше да схванат учениците?


Един от най-интересните моменти в този пасаж е стих 3, където Лука заявява, че Исус е представил Себе си с много „доказателства”. В някои преводи е употребен изразът „непогрешими доказателства”. Други казват „убедителни доказателства”, което е малко по-точно. Идеята е: вярващите в Исус получават „сериозни данни”, че Исус е Месия. Като знаем колко обезкуражаващо тежка задача им възлага Той, както и цялата съпротива срещу тях, те наистина имат нужда от всякакви възможни „данни и доказателства”. Добрата новина е, че Господ ни дава достатъчно основания за вяра – достатъчно причини да повярваме в неща, които не разбираме напълно. Както виждаме от тези стихове, учениците все още не разбират напълно намеренията на Господа по отношениие на тяхната нация – дори след като са били толкова време заедно с Него. Трябва да се научим да се покланяме на Бога, да Го хвалим и слушаме въпреки „необяснимите и неразбираеми” неща.


Помислете колко мощни доказателства имаме в полза на своите учения, колко основателни причини да не се съмняваме в логиката на вярата си. Размислете и над самата дума „вяра”. Какво означава тя? Не е ли парадоксално – разполагаме с основателни причини да имаме вяра – доверие в нещо, което не разбираме напълно?!




Проповядване на Словото Понеделник - 12 септември

Голямата част от общото поклонение в протестантската традиция се състои от проповядване на Словото. Върху този, на когото е възложена задачата да храни стадото, пада свещена отговорност – той трябва да поучава, да проповядва, съветва и насърчава. Музиката, обредите, молитвите, Господнята вечеря, умиването на нозете – всички те имат своето място, но вероятно няма нищо по-важно от онова, което се проповядва от амвона по време на служба.


Прочетете проповедта на апостол Петър на Петдесетница (Деяния 2:14–41). Как излага той важните теми за Писанията, доктрините, пророчествата, Христос, евангелието и спасението? Защо е важно тези теми да бъдат проповядвани?


Какво ли преживяване е това – да чуеш рибаря Петър да проповядва с такава сила и власт! В думите му няма никакви безсмислици, никакво колебание – живо доказателство, че чрез него работи Светият Дух. Апостолът не показва неувереност нито веднъж по време на проповедта, а цитирайки Писанията (тогава само Стария Завет, разбира се), мощно излага благовестието на Исус Христос – разпнатия и възкръснал Месия, Който „се възвиси до Божията десница” (Деяния 2:33). Удивително е как с толкова малко изречения предава такова огромно количество информация за всичко – от изливането на Светия Дух до покаянието и Второто пришествие.


Какви са резултатите от поклонението, службата и проповедта? Вижте Деяния 2:41. Какви са поуките за нас и нашите съботни служби?


Несъмнено това е много специална служба. Но не разполагаме ли и ние със същите обещания, с които разполагат и те? Нямаме ли същата Библия (дори плюс Новия Завет!), която и те; същият Бог не ни ли предлага същия Дух? Защо тогава да нямаме служби с такава сила като тази? Какво ни пречи?




Апостол Павел на Марсово поле Вторник - 13 септември

В историята на ранната църква е записан още един пример за поклонение и за обекта на поклонение – този път от практиката на апостол Павел в Атина – мястото, където са поучавали тримата най-влиятелни философи в античния свят – Сократ, Платон и Аристотел.

Колко различна е аудиторията на Павел в сравнение с тази на Петър отпреди години – това не са набожни и благочестиви евреи!


Прочетете Деяния 17:15–34 – разказът на апостол Павел за проповедта му в Атина. По какво неговото свидетелство пред атиняните се различава от това на апостол Петър на Петдесетница?


Една от най-очебийните разлики между двете проповеди е, че за разлика от Петър, Павел тук никъде не цитира Библията. Вместо това цитира стихове от един езически поет. В същото време апелира към логиката и разума на слушателите си. Сякаш им казва: „Огледайте се, вижте цялото творение и навсякъде ще забележите мощни доказателства за съществуването на Бог Творец”. Неговата отправна точка е нещо като „природна” теология – природата сама по себе си е причина да се повярва в Бога Творец.

По интересен начин тук е засегната темата за поклонението. Тези хора се покланят на нещо, което не познават и не разбират. Апостол Павел се мъчи да вземе това посвещение и поклонение и да го обърне от идолите и суетните неща към живия Бог. Хората изпитват инстинктивна нужда да се покланят на нещо - на каквото и да било - и апостолът се опитва да ги насочи към единственото, на което си струва да отдадат своето поклонение.


Кое създава проблем на тези хора в един момент и защо?


В крайна сметка, позоваването на логиката и разума, както и „природната” теология могат да ни доведат само донякъде. В своята проповед апостол Павел продължава с опити да им говори за покаяние, съд и възкресение – все учения, които се приемат с вяра. И не постига особен успех. Да, има неколцина обърнати, но повечето очевидно се връщат към своето си поклонение, макар то да е празно, безполезно и неспособно да доведе до спасение.


Как да направим службите си по-достъпни за хората без познания върху Библията, без светлината, с която ние разполагаме? Как богослуженията ни да станат по-приятелски и по-топли?




„Противозаконно” поклонение Сряда - 14 септември

Поклонението не е само това, което правим в църквата в събота. То включва всички аспекти на верската ни опитност – в какво вярваме, какво проповядваме, как се държим. В центъра му стои идеята, че Господ е наш Творец и Изкупител. Всичко свързано с него трябва да произтича от тази фундаментална, свещена истина. Нека си напомним, че то е насочено най-вече към Бога и към Неговите дела в миналото. Трябва да предизвиква чувство на благоговение, страхопочитание, покаяние и любов към Бога и ближния.

Разбира се, нашите мисли трябва постоянно да бъдат насочени към Бога (Лука 21:36; Псалм 1:2), но времето за поклонение е нещо по-специално, нещо уникално. Въпреки това, макар църквата като общност или водещите на богослужението да имат своето място, не можем да разчитаме на тях да ни осигурят това специално преживяване. В крайна сметка всичко се свежда до нас самите и до отношението, което донасяме със себе си, когато пристъпваме прага на църквата в събота.

Нека не забравяме също, че поклонението е само средство за постигане на целта, а не самата цел. Нашето поклонение не ни спасява – то е по-скоро един от начините, по които реагираме на факта, че сме спасени.


Прочетете Деяния 18:1–16. Какво обвинение се повдига срещу апостол Павел и какво ни говори това за поклонението?


Парадоксално е обвинението, повдигнато срещу апостол Павел – че подтиква народа към друг вид поклонение „противно на закона” (стих 13). (Дори вярващите в Исус евреи от време на време повдигат подобни обвинения срещу Него.) Идеята на Деяния 18 глава е, че тези хора са така обсебени от традицията, така загрижени всичко да се прави както в миналото, така вторачени във формата на поклонението, че когато Павел им представя Онзи, Който е смисълът на тяхното поклонение; Онзи, на Когото те се покланят, без дори да знаят; към Когото реално сочат всичките им служби и церемонии, те отхвърлят неговите думите. Така са обсебени от самия закон, че не забелязват Онзи, към Когото законът води.

Макар да живеем при съвсем различни обстоятелства, подобно на съвременниците на апостол Павел и ние трябва да внимаваме, да не би формите и традициите да препречат пътя на истинската вяра в нас. Всяко поклонение, което не ни води право при кръста, е неправилно.




Любовта побеждава всичко Четвъртък - 15 септември

Лесно е днес да гледаме на ранната църква с умиление, да я обявяваме за образец на хармония и мир, за място, където се осъществява съвършено поклонение. За съжаление историята на Новия Завет така прилича на историята на Стария, че и двете потвърждават само едно – ние сме грешни същества, безнадеждно грешни.

Вземете например църквата в Коринт, основана от самия апостол Павел по време на второто му мисионско потуване. Коринт по онова време е търговски център, известен с разкоша и богатствата си, столица на една от най-порочните и упадъчни религии. Църквата е повлияна от тази култура. В нея навлизат неморалност и раздори. И сякаш това не е достатъчно, има и още един проблем. Апостол Павел назовава няколко неща, които довеждат до разделения в църквата (Деяния 8, 9, 10, 11 глави) – идолопоклонство (1Коринтяни 10:14) и преекспонране на въпроса за дарбите, по-специално злоупотреба с дарбата на езиците поради егоистични подбуди (1Коринтяни 14 глава).


Насред сериозното си изложение пред коринтяните върху техните проблеми апостол Павел им подарява изумителната 1Коринтяни 13 глава. Коя е главната вест в нея? И по-важното - как да приложим тази вест в живота и поклонението си днес?


Апостол Павел заявява, че и най-пламенната изповед, и най-мощните чудеса, и най-харизматичните дарби, и най-голямата ревност и набожност няма да ни ползват, ако сърцето ни не е изпълнено с любов към Бога, изявена чрез дела на любов спрямо ближните. Това е върховната дарба, която трябва да търсим – казва той. – Тя не може да бъде заменена от нищо по-малко.

Духовните дарби са нещо полезно и вярващите трябва да използват своите дарби, за да отдават слава на Бога и да подпомагат израстването и единението на църквата. Но нито една дарба никога не бива да се използва за изява на личното Аз, за лични облаги, за създаване на безпорядък в богослужението или с каквато и да било егоистична подбуда.

И накрая, църква, пълна с любещи, посветени християни, упражнява влияние и сила, които далеч надхвърлят седмичното богослужение.


До каква степен тази неегоистична любов към хората доминира в живота ви? Тоест каква част от времето и силите си изразходвате за служене на другите? От каква част от себе си сте склонни да се отречете за доброто на ближния? Не е лесно, нали?




Разширено изучаване Петък - 16 септември

Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Деяния на апостолите глави: „Петдесетница”; „Дарът на Духа”; „Издигане на кръста”; „Коринт” и „Призив към постигане на по-високи стандарти”.

„Светостта не е екстаз, а пълно себепредаване на Божията воля, живеене с всяко слово, което излиза от Божиите уста, ходене с вяра, упование в Бога с непоклатма увереност, почиване в Неговата любов” (Елън Уайт. Деяния на апостолите. Стр. 51- ориг.).

„Откъде идваше силата на онези, които в миналото претърпяха преследване заради Христос? От единството с Бога, със Светия Дух, с Христос. Укори и преследвания са разделили мнозина от земните им приятели, но никога не са ги отлъчили от Христовата любов” (Елън Уайт. Деяния на апостолите. Стр. 85 – ориг.).

„Тези посветени вестители не позволиха начина, по който представят Христос, да бъде помрачен дори от една мисъл на себевъздигане. Не ламтяха нито за власт, нито за превъзходство” (Елън Уайт. Деяния на апостолите. Стр. 209 – ориг.).

„Под „идолопоклонство” [Павел] разбираше не само буквално поклонение пред идоли, но и себеугаждане, любов към охолството, задоволяване на апетита и страстите” (Елън Уайт. Деяния на апостолите. Стр. 317 – ориг.).

За разискване:

1. В групата дискутирайте основанията ни да вярваме. С какви доказателства разполагаме в полза на вярата си? Кои рационални и логически аргументи ни помагат да се утвърдим в това, в което сме повярвали? От друга страна, кое може да обори вярата ни? И накрая, защо въпреки съмненията и неяснотите продължаваме да вярваме.

2. Спомнете си някои от най-силните служби, на които сте присъствали. Защо ви въздействаха така силно, защо ви се сториха специални? Кое на практика променя нещата?

3. Какви потеницални възможности съществуват нашите служби и поклонение да скрият от погледа ни Христос и кръста? Как да се уверим, че никога няма да допуснем такова нещо?

4. Размишлявайте още малко над 1Коринтяни 13 глава. Какви конкретни стъпки би могла да предприеме вашата църква, за да покаже любов като описаната от апостол Павел тук?




Разказ

Да усетиш разликата

Катрин не била избрала да учи в адвентния университет в Косендай, Камерун. Брат й, адвентен пастор, настоявал тя да се запише там. Макар че университета все още се развивал и му липсвали доста ресурси типични за установените учебни заведения, родителите на Катрин също дали съгласието си. Те вече знаели за голямата промяна, която адвентната вяра оказала в живота на нейния брат.

Когато приятелите на Катрин разбрали, че тя има намерение да учи в адвентен университет, започнали да я уващават да не отива там и да не се свързва с адвентната църква. „Няма да ти бъдем приятели, ако станеш адвентистка”, заплашили те.

Катрин се съпротивлявала на адвентното влияние, макар че посещавала богослуженията няколко пъти седмично, присъствала на безброй учебни часове, които започвали с молитва, и изучавала Библията в часовете по религия. Сприятелила се с други студенти и забелязала промяната в живота им. Въздействието на ежедневните молитви и честите разговори за вярата в Бога я накарали да се замисли. „Не можех да спра да мисля за Бога”, казва тя. Започнала да усеща как Бог я привлича към Себе Си.

Приятелите й апелирали към нея да не се поддава на религиозното влияние в училището. „Можеш да си християнка, без да си адвентистка – казал един приятел. Други настояли да остане вярна на семейната си религия. Катрин се противяла на Божия призив, но гласът на Бога бил по-силен и в края на молитвената седмица решила да последва Исус.

„Надявам се, че начинът, по който промени живота ми, ще привлече моите приятели към Исус. Не съм проповедник и не искам да им налагам да следвам моя пример. Само ми се иска да видят промяната, която Исус извърши в живота ми, и да решат Исус да промени и техния живот.

„Адвентният университет в Камерун може да не е модерен, но промени живота ми. Получих нещо повече от образование. Намерих Христос като мой Господ и Спасител.”


* Катрин Лиго завърши адвентния университет в Косендай, където получи магистърска степен по бизнес администрация.