Стиховете на урок 12 за печат Печат на страницата

Урок 12

 10 - 16 септември 2011 г.

Поклонението в ранната християнска църква

Събота - 10 септември
1 Коринтяни 13:1
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

Деяния 2
1. И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

2. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

3. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

4. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

5. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

6. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

7. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

8. Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?

9. Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10. Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

11. критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

12. И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

13. А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

14. А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

15. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня;

16. но това е казаното чрез пророк Иоила: -

17. "И в последните дни, казва Бог,
Ще излея от Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Юношите ви ще виждат видения,
И старците ви ще сънуват сънища;

18. Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В ония дни ще пророкуват.

19. И ще покажа чудеса на небето горе,
И знамения на земята долу, -
Кръв и огън, и пара от дим;

20. Слънцето ще се превърне в тъмнина,
И луната в кръв,
Преди да дойде великият
И бележит ден Господен.

21. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

22. Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

23. Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

24. Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

25. Защото Давид казва за Него: -
"Винаги гледах Господа пред себе си;
Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

26. Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми,
А още и плътта ми ще престоява в надежда;

27. Защото няма да оставиш душата ми в ада,
Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

28. Изявил си ми пътищата на живота;
В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

29. Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

30. И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

31. той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

32. Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

34. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: -
"Рече Господ на Моя Господ:
Седи отдясно Ми,

35. докле положа враговете Ти за Твое подножие".

36. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

37. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

38. А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

39. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

40. И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

41. И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

42. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45. и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Деяния 2:41
41. И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

Деяния 1:1-11
1. Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2. до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3. на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

4. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

5. Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7. Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11. които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

Деяния 2:14-41
14. А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

15. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня;

16. но това е казаното чрез пророк Иоила: -

17. "И в последните дни, казва Бог,
Ще излея от Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Юношите ви ще виждат видения,
И старците ви ще сънуват сънища;

18. Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В ония дни ще пророкуват.

19. И ще покажа чудеса на небето горе,
И знамения на земята долу, -
Кръв и огън, и пара от дим;

20. Слънцето ще се превърне в тъмнина,
И луната в кръв,
Преди да дойде великият
И бележит ден Господен.

21. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

22. Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

23. Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

24. Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

25. Защото Давид казва за Него: -
"Винаги гледах Господа пред себе си;
Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

26. Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми,
А още и плътта ми ще престоява в надежда;

27. Защото няма да оставиш душата ми в ада,
Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

28. Изявил си ми пътищата на живота;
В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

29. Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

30. И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

31. той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

32. Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

34. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: -
"Рече Господ на Моя Господ:
Седи отдясно Ми,

35. докле положа враговете Ти за Твое подножие".

36. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

37. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

38. А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

39. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

40. И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

41. И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

Деяния 17:15-34
15. А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16. А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17. И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.

18. Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19. Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20. Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21. (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22. И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24. Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25. нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26. направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27. за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28. защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29. И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30. Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31. тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32. А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33. И така Павел си излезе измежду тях.

34. А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.

Деяния 18:1-16
1. Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2. гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4. И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

7. И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10. защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11. И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

13. Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15. но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16. И изпъди ги от съдилището.

1 Коринтяни 13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

„Много верни доказателства”

Неделя - 11 септември
Деяния 1:1-11
1. Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2. до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3. на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

4. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

5. Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7. Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11. които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

Проповядване на Словото

Понеделник - 12 септември
Деяния 2:14-41
14. А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

15. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня;

16. но това е казаното чрез пророк Иоила: -

17. "И в последните дни, казва Бог,
Ще излея от Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Юношите ви ще виждат видения,
И старците ви ще сънуват сънища;

18. Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В ония дни ще пророкуват.

19. И ще покажа чудеса на небето горе,
И знамения на земята долу, -
Кръв и огън, и пара от дим;

20. Слънцето ще се превърне в тъмнина,
И луната в кръв,
Преди да дойде великият
И бележит ден Господен.

21. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

22. Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

23. Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

24. Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

25. Защото Давид казва за Него: -
"Винаги гледах Господа пред себе си;
Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

26. Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми,
А още и плътта ми ще престоява в надежда;

27. Защото няма да оставиш душата ми в ада,
Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

28. Изявил си ми пътищата на живота;
В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

29. Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

30. И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

31. той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

32. Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

34. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: -
"Рече Господ на Моя Господ:
Седи отдясно Ми,

35. докле положа враговете Ти за Твое подножие".

36. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

37. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

38. А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

39. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

40. И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

41. И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

Деяния 2:33
33. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

Деяния 2:41
41. И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

Апостол Павел на Марсово поле

Вторник - 13 септември
Деяния 17:15-34
15. А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16. А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17. И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.

18. Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19. Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20. Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21. (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22. И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24. Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25. нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26. направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27. за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28. защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29. И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30. Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31. тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32. А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33. И така Павел си излезе измежду тях.

34. А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.

„Противозаконно” поклонение

Сряда - 14 септември
Лука 21:36
36. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

Псалми 1:2
2. Но се наслаждава в закона на Господа,
И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

Деяния 18:1-16
1. Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2. гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4. И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

7. И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10. защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11. И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

13. Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15. но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16. И изпъди ги от съдилището.

Деяния 18
1. Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2. гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4. И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

7. И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;

10. защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11. И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:

13. Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.

14. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;

15. но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16. И изпъди ги от съдилището.

17. Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.

18. А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

19. Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,

20. но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

21. А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

22. И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

23. И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.

24. И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25. Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

26. Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27. И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28. защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

Любовта побеждава всичко

Четвъртък - 15 септември
Деяния 8
1. А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

2. И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

3. А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

4. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

7. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

8. тъй щото настана голяма радост в оня град.

9. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16. защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19. Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23. понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

24. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25. Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

26. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28. на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31. А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

32. А мястото от писанието, което, четеше беше това: -
"Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;

33. В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, -
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята"

34. И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

35. А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

36. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37. [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

38. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

40. А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

Деяния 9
1. А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

2. и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

3. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

4. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

5. А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

6. Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

7. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8. И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9. И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи.

10. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

11. И Господ му рече: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12. и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

14. И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

15. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

16. защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

17. И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

18. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19. А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

21. И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

22. А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24. но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

25. но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26. И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

27. Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28. И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

29. И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30. Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31. И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32. И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33. И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

34. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

35. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43. А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.

Деяния 10
1. Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

3. Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

4. А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5. И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

6. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

7. И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

8. и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

9. А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10. И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11. и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

12. В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

13. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16. И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

17. А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

18. и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19. И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

20. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

21. И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22. А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23. Тогава той ги покани вътре да ги нагости.
И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

24. И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25. И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

26. А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

27. И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28. И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

29. Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?

30. И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

31. Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

32. Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

33. Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

34. А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35. но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

36. Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

37. това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38. именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

39. И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

40. Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

41. не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

42. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43. За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.

44. Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

46. защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47. Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

48. И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

Деяния 11
1. И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

2. И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

3. При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

4. А Петър захвана, та им изложи наред станалото, като каза:

5. Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

6. В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

7. Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

8. Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

9. Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

10. Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11. И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

12. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13. И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

14. той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15. И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

16. Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

17. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

18. Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19. Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

20. Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

21. Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

22. И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

23. който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

24. Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25. Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

26. и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

27. И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

28. един от които на име Агар, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

29. Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

30. което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

1 Коринтяни 10:14
14. Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

1 Коринтяни 14
1. Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

2. Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.

3. А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

4. Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

5. Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

6. Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?

7. Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

8. Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

9. Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

10. Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.

11. Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.

12. Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

13. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

14. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

15. Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

16. Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

17. Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

18. Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

19. обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

20. Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

21. В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

22. Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

23. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

24. Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

25. тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

26. Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

27. Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

28. Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

29. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.

30. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

31. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

32. и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.

33. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.

34. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

35. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

36. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

37. Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

38. Но ако някой не иска да признае, нека не признае.

39. Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

40. Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

1 Коринтяни 13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Разширено изучаване

Петък - 16 септември
1 Коринтяни 13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Разказ

Печат на страницата