Някога бил ли си на лодка? Водата спокойна ли беше или развълнувана? Павел и неговите приятели били на лодка по време на страшна буря и се случило нещо ужасно.

Вятърът виел и свистял. Дъждът валял като из ведро. Вълните се удряли в кораба. А той се олюлявал и накланял несигурно. Всички хора на лодката били сигурни, че ще потъне и те ще се удавят. Всички с изключение на Павел си мислили това.

Павел се изправил пред хората.

- Миналата нощ моят Бог изпрати ангел при мен – се надвиквал с бурята. – „Не се страхувай“ ми каза ангела „Бог ще спаси теб и всички хора, които плават с теб.“ Аз вярвам на Бога. – заявил Павел – Ще се случи така както ми каза ангела. Но ще се разбием на острова.

На четиринадесетата нощ от началото на бурята мореплавателите усетили, че корабът е близо до сушата. Те хвърлили котва в морето като са надявали, че това ще предпази кораба от разбиване в скалистия бряг. Докато всички чакали разтревожени дневната светлина, Павел казал:

- Не сте яли нищо през всички тези дни! Моля ви яжте нещо! Ще имате нужда от сила! Не забравяйте, че всички ще се спасим!

Тогава Павел започнал да яде, и така всички започнали да ядат и се почувствали по-добре.

Когато накрая проблеснала дневната светлина, мореплавателите се опитали да насочат кораба към брега, но той се забил в земята и заседнал. Тогава големи разбиващи вълни счупили лодката на парчета.

Някои хора плували до брега. Други се хванали здраво за някое дърво, което се било отчупило от кораба и загребали към плажа. Всички 276 души от кораба достигнали брега в безопасност.

Много от приятелски настроените хора, които живеели на острова запалили голям огън на плажа, за да стоплят оцелелите. Докато Павел помагал да се съберат дърва за огъня една отровна змия, която се наричала пепелянка, го ухапала за ръката. Павел бързо изтръскал ръката си и змията паднала в огъня. Хората били сигурни, че Павел ще умре, но нищо не се случило. Бог се бил погрижил за него.

Поплий, главният управител на острова, поканил Павел и някои други хора в къщата си и се погрижил за техните нужди. Докато бил с Поплий в продължение на 3 дни, Павел научил, че бащата на Поплий бил много болен. Той положил ръцете си над него и помолил Бог да го излекува и бащата на Поплий бил изцелен.

Новините за изцелението се разнесли с бясна скорост из острова и хората довели техните болни близки при Павел. Той се молил за всеки болен и Господ излекувал всеки един от тях.

Приятелски настроените хора, които живеели на остров Малта благославяли корабокрушенците като се грижели за тях. И Бог благословил хората на Малта, които Му служели искрено, като показали любезност към пътешестваниците.

Ние също можем да покажем любезност към другите. Можем да служим на Бог всеки ден като помагаме на хората в нужда и се молим за тях.