Някога бил ли си в магазин или парк, в който като си потърсил родителите си, не си ги намерил? Чувствал ли си се изгубен? Плака ли? Тогава най-вероятно си се чувствал като овцата от историята на Исус, която Той веднъж разказа.

Имало един овчар, който притежавал 100 овце. Той се грижил много добре за тях. Всеки ден ги водил на зелени, тревисти поляни, където имало много храна за тях. Всеки ден ги завеждал до чисти, прохладни води, където можели да пият достатъчно вода. Всеки ден той прогонвал дивите животни, които можели да наранят неговите овце. И всяка нощ ги водел на сигурно място. Преди да си легне овчарят броял своите овце, за да се увери, че всички са там. Овчарят обичал своите овце и овцете му се чувствали сигурни, когато той се грижел за тях.

Но една вечер, когато овчарят броял овцете си, лицето му се сбръчкало в израз на тревога. Нещо не било както трябва. Той преброил отново, за да бъде сигурен, и после пак и пак. Нещо със сигурност не било наред. Една от овцете му липсвала.

Овчарят не спрял да помисли колко гладен бил. Той не се притеснявал за уморените си крака. Той не си казал: "Аз ще потърся изгубената овца утре, когато не е толкова тъмно и не съм уморен." Той не си казал: "Все още имам 99 овце тук. Всъщност не ми трябва липсващата овца." Не, нищо подобно. Овчарят обичал всяка една от овцете си, и затова оставил всичко, което правел, за да потърси овцата, която се била изгубила.

Не е лесно да търсиш изгубена овца през нощта. Овчарят се удрял в скалите. Той се лутал из трънливите храсти. Но някъде далеч чул звука на уплашена овца, която блеела. Горкият овчар знаел, че това е изгубената овца. Тя знаела, че няма да бъде на сигурно докато не се върне при своя овчар.

Овчарят последвал звука на блеенето. Разбирал, че се приближава все повече и повече. И тогава, под светлината на луната, той съзрял своята овца, която била приклещена в трънлив храст.

Овчарят внимателно махнал храста. Не го било грижа за тръните, които се забивали и разранявали ръцете му. Той искал само да освободи своята овца, за да я прибере на сигурно у дома. И тогава, когато овцата се освободила, овчарят я поставил нежно на раменете си и я понесъл към къщи. Овцата била тежка, но овчарят нямал нищо против. Той бил щастлив, защото намерил своята овца. Тя също била щастлива, знаела, че вече отново е в безопасност.

Исус е нашият овчар, а ние сме неговите овце. Той обича всеки човек. И иска ние да бъдем мили с всеки човек. Той ще се погрижи за нас много добре, точно както овчарят се погрижил за неговата овца. И един ден Исус ще дойде и ще ни заведе у дома на небето.