Когато някой те повика да дойдеш, отиваш ли бързо? Или се движиш бавно, или не се движиш изобщо? Малкият Самуил чул някой да го вика. Какво мислиш, че направил той?
Илий, старият свещеник, похъркваше спокойно в леглото си. Момчето Самуил спеше дълбоко наблизо.
Господ погледна с любов към спящия Самуил.
- Самуиле! Самуиле! - проговори Господ.
Самуил отвори очите си. Повикал ли го беше някой? Той отиде бързо до леглото на Илий.
- Тук съм! - каза Самуил, влизайки в тъмната стая на Илий. - Ти ме повика.
Илий отвори очите си.
- Не съм те викал - каза той сънено. - Отивай обратно в леглото.
Самуил направи както му беше казано и бързо заспа отново. Отново Господ погледна с любов към спящия Самуил.
- Самуиле! Самуиле! - извика Господ отново.
Самуиловите очи се опулиха. Той скочи от леглото. Това със сигурност трябва да е Илий, който го вика. Той отиде бързо до стаята на Илий.
- Ето ме - каза той. - Как мога да ти помогна?
Илий отвори очите си отново.
- Не съм викал - прошепна той. - Връщай се обратно в леглото.
Самуил излезе бавно от стаята на Илий. Някой го беше повикал. Ако не е Илий, кой може да е?
Самуил не разпозна Господния глас, защото не Го беше чувал никога преди. Самуил легна обратно. Много скоро той спеше отново дълбоко.
|