Чудил ли си се някога на хората, които помагат в църквата? Ти също можеш да помогнеш.

Анна и нейния съпруг Елкана, бяха в Господния дом в Сило да се поклонят на Бога. Анна се беше молила за дете. Старият свещеник Илий се беше молил на Бог да и даде, това, за което тя се беше молила. В къщи Анна гледаше децата да се гонят едно-друго, докато си играеха.

Анна се усмихваше на шумните, останали без дъх деца. Тя се усмихваше и на майките им, като пазеше тайната си за себе си. Най-накрая тя също щеше да бъде майка!

И ето един ден бебето на Анна се роди. Анна погледна красивите къдрави коси и сладки малки ушички на своето бебе. Тя докосна неговата нежна кожа и преброи малките му пръстенца. Анна наименува детето си Самуил, защото това име значеше "поискан от Бога". Тя беше молила Бог за син и Той я беше послушал.

На следващата година, когато отново дойде времето за поклонение пред Бога в Сило, Елкана отиде, но Анна остана в къщи.

- Аз ще изчакам, докато детето се отбие - каза тя на съпруга си. - Тогава ще го занеса в храма и той ще живее там за да служи на Бога.

И така, когато Самуил порасна достатъчно, за да може сам да се храни, Анна го заведе в храма, точно както беше обещала.

- Помниш ли ме? - попита тя Илий. - Аз седях тук и се молих на Бога за син. Той ми даде това чудесно момче и аз сега го връщам обратно при Бога. Моето момче ще принадлежи на Бога през целия си живот. Той ще ти помага по много начини.

Малкият Самуил погледна нагоре към свещеника Илий. Той не се страхуваше да стои в храма с него. Въпреки, че беше още малко момче, той би могъл да помага на божия водач, свещеник Илий. Той би направил всичко, което би могъл, за да помага на стария свещеник.

На Анна много и липсваше нейното малко момче! Но тя знаеше, че беше взела правилното решение. Сега тя очакваше цяла година, докато дойде време за поклонение в храма. Всяка година Анна носеше ново палто на Самуил. Всяка година свещеник Илий благославяше Анна и Елкана.

- Нека Бог ви даде още деца - казваше Илий.

Господ наистина благослови Анна и съпруга й. През годините, които последваха, Бог и даде повече, отколкото тя беше поискала - още трима сина и две дъщери. Те живееха в къщи с техните майка и татко, а малкият Самуил живееше в храма и помагаше на свещеника Илий.

На Анна и липсваше малкия Самуил, но тя пазеше обещанието си пред Бога. Тя беше дала сина си в служба на Бога, да бъде помощник на свещеника Илий. Тя го виждаше само веднъж в годината, когато цялото семейство отиваше отново в Сило. Но това беше добре, защото тя обичаше Господа и беше щастлива, че Самуил му служи. Самуил беше много специален. Анна винаги го обичаше.