Местил ли си се в нова къща? А в нов град или в нова държава? Преместването не е лесна работа. Много неща трябва да се опаковат. Много приятели да се напуснат. Някога много отдавна Бог каза на Аврам да напусне дома си и да замине надалече в друга държава. Ти как мислиш, какво ли направи Аврам тогава?

- Авраме! - извика един Глас. Аврам се огледа наоколо. Не видя никой. "Кой ли ме вика?" - чудеше се той.

- Авраме! Аз съм Господ Бог, който направи небесата и земята.

Аврам остана неподвижен. Задържа дъха си. Заслуша се много внимателно. Бог наистина му говореше.

- Искам да напуснеш този град Ур - каза Бог. - Напусни бащиния си дом и иди в друга земя, която ще ти покажа.

- Ще направя семейството ти голяма нация - продължи Бог. - Ще те закрилям. Ще те благославям. Чрез семейството ти цялата земя ще бъде благословена.

И Бог обясни на Аврам, че някога години по-късно в семейството му ще бъде роден Спасителя на света. Този спасител щеше да е Исус, който щеше да се роди във Витлеем след много, много години.

Това, което Бог поиска от Аврам да направи, не беше лесно. Но Аврам и жена му Сарайя искаха да тръгнат след Бога и затова те започнаха да опаковат багажа си. Аврам и слугите му събраха овцете и останалите животни. Сарайя и слугините и подготвиха шатрите за пътуването.

Аврам имаше огромно богатство. Притежаваше големи стада от овце и други животни. Нищо не остави след себе си, взе дори слугите си, тези, които се грижеха за животните.

И така, Аврам и Сарайя взеха всичко, което им принадлежеше. Знаеха, че никога нямаше да се върнат обратно.

Племенникът на Аврам, Лот, реши да замине с Аврам и Сарайя. Затова Лот, семейството му и слугите му също опаковаха багажа си. Те събраха всичките животни и приготвиха шатрите за път.

Лот също беше богат човек, вероятно не чак толкова, колкото чичо си. Така образувания керван трябвало да е бил дълъг, много дълъг, който сигурно ще да е пътувал много, много дни преди да достигне точно до място, което Бог беше приготвил за тях.

Най-накрая дойде денят, когато всичко беше готово. В този ден Аврам и Сарайя станаха много рано. Също и слугите им. Тогава Лот, семейството му и слугите му също се приготвиха. Всички помагаха опакования багаж да се натовари на животните. Чуваше се блеенето на овцете, които пристъпваха нервно.

Най-после Аврам, Сарайя, Лот и всичките слуги се запътиха надолу по прашния път. Пътят до обещаната земя, където Бог искаше те да отидат беше много, много дълъг. Всъщност Аврам не знаеше къде отива. Но той знаеше, че Бог го води и това му беше достатъчно. Аврам и всички, които бяха с него тръгнаха след Бога.