Случвало ли ви се е някога да направите нещо толкова лошо, че после да се срамувате от него? Някога много отдавна Адам и Ева направиха точно такова нещо.
Адам и Ева наистина си харесваха дома, Едемската градина, която Бог беше направил за тях. Всеки ден научаваха нещо ново.
Един ден Ева се озова насред градината, близо до едно красиво дърво. Тя знаеше, че това е единственото дърво в градината, за чийто плод Бог беше им казал да не ядат.
Неочаквано тя чу някакав глас. "Истина ли казва Богда не ядете от всяко дърво в градината?"
Кой беше това? Ева погледна нагоре. И там, между дървесните клончета, тя съзря красива змия, която и говореше! "От плода на градинските дървета можем да ядем", отвърна Ева. "Но не и от плода на това дърво, иначе ще умрем", добави тя. "Няма да умрете", каза змията, която всъщност беше Сатана. "Бог просто се опитва да ви държи настрана от нещо специално. Давай. Опитай го. В действителност е много вкусен."
Ева погледна към плода. Наистина изглеждаше вкусен. И така тя реши да повярва на змията. Ева знаеше, че прави грешка, но взе плода и яде от него. После тя окъсна още малко и даде на Адам. Адам също отказа да се подчини на Бог. Бързо взе плода и вкуси.

Изведнъж и двамата се почустваха толкова засрамени, че пожелаха да се покрият с нещо и да се скрият. Когато отказаха да се покорят на Бог, те загубиха мантиите си от светлина. Затова те съшиха няколко смокинови листа и се покриха с тях. Същия ден по-късно Бог дойде, за да се разхожда с тях. Но щом чуха зова Му, те се скриха от Него.
"Адаме", извика Бог. "Къде си? Ева! Адам! Къде сте?"
Накрая Адам отговори. "Чух вика ти, но се уплаши, затова се скрих."
Бог знаеше какво се беше случило. "Яде ли от плода на дървото, за чийто плод ти казах да не ядеш?" попита Той.
Трудно му беше на Адам да си признае пред Бог, че не беше му се подчинил. Първо Адам обвини Ева, после Ева обвини змията.
Бог беше много тъжен. Той каза на Адам и Ева, че трябва да напуснат красивата градина, защото не са Го послушали. Но Бог продължаваше да ги обича. Той използва животински кожи, за да направи дрехи за Адам и Ева. Обеща им, че някой ден Неговия Син ще умре за техните грехове.
Бог наистина обичаше Адам и Ева. Той също обича и теб и мен. Дори когато сгрешим, Той продалжава да ни обича. Той винаги е готов да ни прости, ако наистина съжаляваме за стореното от нас.