- Тя е в шатрата - отвърна Авраам.
Тогава Човекът каза на Авраам:
- Пак ще дойда тук по това време след година. Тогава жена ти ще има свое собствено дете.
Сара чу Мъжа и се засмя.
- Та аз съм на 90 години! - помисли си тя. - Твърде стара, за да имам дете!
В този момент Господ каза на Авраам:
- Защо се засмя Сара? Защо каза стара съм, за да имам бебе? Има ли нещо мъчно за Господа? Не! Ще дойда следващата година и Сара ще държи собственото си бебе в ръцете си.
Тогава Сара постави ръка на устните си. Как така можа този човек да разбере мислите и? Имаше само един начин. Този човек трябваше да е Господ!
И това, което Господ обеща се изпълни. Сара наистина имаше бебе, момченце. Нейно мъничко момченце!
Когато то се роди, Сара каза на Авраам:
- Искам това бебе да се казва Исак, защото това означава "той се засмя". Господ ме направи така щастлива, затова искам да се смея през цялото време. - каза тя с красива усмивка. - И всички които чуят историята ми ще се смеят с мен. Бях твърде стара, за да имам бебе! - възкликна Сара. - Но Господ ми го даде! Хвала на Господното име!
И наистина, Човекът беше прав. Няма нищо трудно за Господа.
|