През онзи ден на 1998 г. влязох с мъка на сърцето в празната класна стая на адвентното начално училище в Тайпе, Тайван. Точно две седмици преди началото на занятията директорът на училището ми се обади, за да ми съобщи, че не може да се върне в Тайван по здравословни причини. Внезапно станах директор, както и учител.

Малкото мисионско училище бе основано, за да дава образование на децата на мисионери, които работеха в адвентната болница в Тайпе. Властите го бяха регистрирали като чуждестранно училище, което ни позволяваше да приемаме всякакви ученици с чуждестранни паспорти, които желаеха да получат американско и християнско образование.

Двамата със съпруга ми Бийч имахме голямо желание да продължаваме да преподаваме там, ако е Божията воля. Голямо предизвикателство бе да съм директор, особено като се има предвид, че не говорех китайски.

Училищното настоятелство се съгласи да държи училището отворено, докато можем да се самоиздържаме и да изпълняваме мисията си да водим хора при Исус. Знаех, че адвентните училища са създадени с цел печелене на души и нашето училище бе готово за тази мисия. Само един от учениците бе от адвентен дом.

Преживяхме големи трудности през първата година и единствено молитвите ни поддържаха. Бяхме сигурни, че Бог има план за нас. Тогава ме осени една радикална идея.

Семейството ни бе видяло Божиите благословения от даването на десятък. Защо да не дадем десятък от дохода на училището? Нямахме представа дали училището ще се справи финансово през годината, но аз обещах а Бога, че ще давам десятък от всеки доход. В края на учебната година имахме десятък от 450 долара.

Никога нямахме пари за реклама и затова намирането на нови ученици бе голямо предизвикателство. С наближаването на следващата учебна година решихме да публикуваме обява в голям вестник на китайски език, която да излиза в продължение на четири дни – от четвъртък до неделя.

В понеделник след последната обява един човек се обади, за да си насрочи среща. Каза, че е видял обявата и желае да запише детето си в чуждестранно училище. След това спомена, че никога не купува вестници, но онзи ден направил изключение.

Негова колежка научила, че той записва детето си в нашето училище. Решила да прехвърли и трите си деца при нас. През годините същият човек записа и трите си деца в адвентното училище и го препоръча на още 40 души.