Киясудийн израснал в нехристиянски дом в Индия. Когато навършил 11 години, отишъл да живее при леля си, която нямала деца. Забелязал, че леля му се покланя на различен Бог. Наблюдавал я как пали свещ под изображение на човек, наречен Исус, след което се моли наум. Понякога Киясудийн влизал в стаята, където леля му се молела, заставал пред лика на Исус и се помолвал с думите: „Исусе, моля те, пази ме.”

След три години се върнал у дома. Често посещавал храма заедно с баща си. Докато баща му се молел на своя бог, Киясудийн се обръщал към Исус.

И тогава ги сполетяла голяма трагедия. Майка му и леля му починали. В голямата си мъка се качил на малък хълм извън града, където постил и се молил цели три дни. „Ти си свят Бог – казал той. – Леля ми разказа за голямата вечеря на небето. Ще бъда ли там? Как да разбера дали съм готов да отида там?”

Прибрал се у дома и започнал да търси работа. Трябвало да се издържа и се надявал да изкара достатъчно пари, за да си плати училищните такси. Намерил работа, но след няколко месеца работодателят не му платил. Когато Киясудийн си поискал парите, човекът го набил и го изгонил. Момчето намерило църква, в която влязло да се помоли: „Господи, бъди моя подкрепа; образовай ме.”

Пасторът го видял и го попитал за какво се моли. Киясудийн отговорил, че иска да учи. Пасторът му предложил: „Защо не отидеш в семинарията? Можеш да изучаваш теология и да станеш пастор.” Киясудийн приел и се записал в църковната семинария. След като завършил, започнал да проповядва.

Веднъж, докато посещавал различни хора, видял табела върху една къща, на която пишело: „Пастор, Църква на адвентистите от седмия ден.” Попитал пастора какво означава „седми ден”. Пасторът му обяснил, че седмият ден е събота. Киясудийн останал удивен. „Учих в семинария и никой не каза нищо за съботата. Всъщност, почивният ден не се ли пада в неделя?

Адвентният пастор му посочил календара. Киясудийн видял, че съботата е седмият ден. Помолил пастора да го образова и двамата започнали да се молят и да учат заедно. Това продължило три месеца. След известно време Киясудийн поискал да бъде кръстен.

Опитал се да сподели Божията любов със своето семейство, но те го отхвърлили. Сега проповядва пред всички, които биха желали да слушат.