Бог има хиляди начини да доведе човек до Исус. Знам го от личен опит. Като повечето японци аз не бях християнка. В университета учителката по стенография ни насърчаваше да посещаваме различни лекции, за да се упражняваме. Когато видях обява за семинар, реших да го посетя. Не знаех, че става въпрос за религиозни събрания. Просто седнах и зачаках лекторът да започне да говори.

Лекциите ми се видяха интересни и аз започнах да ги посещавам всяка вечер. Все пак това беше упражнение за домашна работа. Когато едно момиче ме попита дали искам да изучавам Библията, аз се съгласих. Докато изучавах кореспондентния курс на Гласа на пророчеството, стигнах до убеждението, че Бог съществува, обича ме и желае да бъдем приятели. Библейският курс ме доведе в адвентната църква и аз бях кръстена.

За мене бе лесно да бъда християнка в църквата, но навън имах проблеми и започнах да се съмнявам дали наистина съм такава. След време дори спрях да ходя на църква, но не престанах да вярвам в Бога.

След университета започнах работа. Един колега посети дома ми и видя курса от Гласът на пророчеството в библиотеката ми. Разгледа уроците и ме попита дали това, което пише там, е истина. Уверих го, че е истина и той пожела да ги изучава. Предложих му да го заведа на евангелизационно събрание и дори го придружих до там. Още веднъж бях утвърдена във вярата си. Приятелят ми поиска да бъде кръстен.

Ходех на църква, защото той желаеше да я посещава. Групата на младите хора в библейския курс ни се стори интересна. Докато израствахме във вярата, открихме, че сме повече от приятели. След време се оженихме.

Съпругът ми бе активен в църквата въпреки че в работата си бе много натоварен. Разболя се сериозно и го приеха в болница. Аз се затичах към болницата, като по пътя се молех да го сваря жив. След като пристигнах, лекарите ми казаха, че състоянието му е критично.

През следващите няколко седмици постоянно се молех за него. Молитвата укрепи вярата ми и постепенно започна да обхваща роднини, приятели и колеги. Осъзнах колко несигурен е животът, което ме подтикна всеки ден да предавам себе си и семейството си в Божиите ръце.

Разбирам, че Бог превърна болестта на съпруга ми в благословение. Научихме, че животът ни е в ръцете на Бога. Сега сме домакини на малка група в дома ни, в която и други могат да научат за Божията скъпоценна вест на любов.