Църквата, която посещавам в Бразилия, е само на четири години, но членовете й са активни мисионери за Бога и мнозина са били прибавени към Божието семейство в резултат на техните усилия.

Брат Карлос Ари бил активен църковен член и ръководител на миряните цели 15 години. През тези години той споделял Божията любов с мнозина. Това го дарявало с голяма радост. Много от пожелалите да бъдат кръстени били доведени от Христос от брат Ари. Съпругата му Мария обаче не желаела да предаде живота си на Христос.

Понякога Мария посещавала църквата заедно със своя съпруг и с децата. Дори участвала в някои църковни мероприятия. Особено й харесвало да помага на бедните в нашия град. Учела децата да вървят в Господния път, но никога не предавала живота си на Христос. Карлос не можел да разбере какво пречи на съпругата му да вземе важното решение.

Веднъж, когато ги посетил, пасторът поканил Мария да предаде изцяло живота си на Исус и да запечата своето посвещение чрез кръщение. Нейният отговор го разочаровал: „Колкото повече говориш за кръщението, толкова повече време ще ми отнеме да се реша”, отговорила тя. Пасторът видял тъжното изражение върху лицето на Карлос. След известно време поговорил с него насаме и го насърчил да продължи да се моли за своята съпруга. Карлос го уверил, че не се е обезсърчил и че ще продължи да търси души за небесното царство. Продължил да се моли за съпругата си и да споделя Божията любов при всяка възможност. В съпругата обаче не се забелязвала промяна.

Настъпила Коледа и църквата направила приготовления за специално богослужение под надслов „Подарък за Исус”. Службата включвала кръщение и няколкото души, които щели да се кръстят, били подготвяни от Карлос за този момент. Мария съпровождала съпруга си и присъствието й очевидно носело радост в сърцето му.

След проповедта бе извършено кръщението. Пасторът посочи всеки човек като коледен дар за Исус. След това и последният кандидат влезе в басейна за кръщение. Това бе Мария. Със сълзи на очи Карлос и децата му излязоха пред църквата, за да може да даде своето свидетелство за този особен миг – специален дар за Бога и за семейството му. След това се помоли. Последните му думи бяха: „Аз и домът ми ще служим на Господа” (Ис. Навин 24:15).