Преди няколко години семейството ми се прибираше у дома от Малави в Замбия. На границата трябваше да чакаме няколко часа за автобус, който да ни закара до родното място. Когато автобусът пристигна, ние качихме багажа и си намерихме места. Точно когато щяхме да потеглим, кондукторът ни нареди да слезем и да изчакаме следващия автобус. Майка ми започна да спори, тъй като щеше да се наложи да чакаме до следващия ден. Кондукторът учтиво, но твърдо настоя да слезем. Подчинихме се неохотно.

След като свалихме куфарите си от багажа върху покрива, майка ми започна да плаче: "Защо се случи точно на нас? Няма къде да се подслоним и ще трябва да спим на открито." Други пътници се опитаха да убедят кондуктора да ни пусне, но той учтиво отказваше. Накрая се примирихме и седнахме в очакваме на следващия автобус, който трябваше да пристигне чак на сутринта.

През нощта високоговорителите на автогарата изпращяха и ни събудиха. "Автобусът, който тръгна към столицата е катастрофирал и избухнал в пламъци. Всички пътници са загинали."

Майка ми се изправи и започна да плаче. "Скъпи мои - извика тя през сълзи, - Ние трябваше да сме на този автобус. Кондукторът, който ни свали насила, спаси живота ни. Бог ни спаси."

Седяхме зашеметени и се опитвахме да осъзнаем, че Бог ни е спасил от сигурна смърт. По онова време бяхме християни, но не и адвентисти. Спомнихме си, че макар и да ни беше наредил да слезем, кондукторът не прояви грубост. "Възможно ли е да е бил ангел?" - шепнехме си един на друг. Когато се прибрахме у дома, майка ми разказа на баща ми какво се е случило и всички се зарадвахме от Божието спасение.

След време се запознах със студенти адвентисти, които ми направиха впечатление със старанието си и със своята посветеност на Бога. Когато им нареждаха да почистят общежитията в събота, те отказваха и учтиво предлага да свършат своя дял от работата в неделя. Веднъж ги запитах за вярата им и един от тях ми обясни, че съботата е Божият свят ден, който Господ е отделил, за да прекарваме с Него. Започнах да се чудя дали не са прави по въпроса за съботата.

Започнах да посещавам адвентната църква и не след дълго се кръстих. Споделих вярата си с моето семейство и всички станаха адвентисти.

Не знам защо Бог понякога се намесва, а друг път не го прави. Сигурен съм, че мнозина от нас биват защитени от бедствие, без дори да го разберат. Бях благословен да видя Божията намеса по един чуден начин.

Вашите мисионски дарения помагат за споделяне на Божията любов от човек на човек. Скоро целият свят ще узнае и Исус ще дойде. Благодаря ви, че ускорявате този ден.