Когато хората в градчето се оплакаха от лошите неща, които адвентисти говорят на събранията си, аз ги посетих, за да проверя дали това е истина. Открих, че там изучават Божието слово. Заедно със съпругата ми започнахме да ходим там.

След като бях повикан в съда да защитя решението си да дам залата под наем, адвентният пастор предложи да си тръгне от дома. „Не – отговорих аз. – Онова, което проповядваш, е истина.”

Започнахме да посещаваме адвентната църква и да изучаваме Библията. Осъзнахме, че сме открили Божията истина и това ни помогна да вземем решение да следваме истината, накъдето и да ни поведе.

Когато църквата реши отново да провежда евангелизаторски събрания в градчето, аз пак им предоставих залата. Но разгневени хора отново се опитаха да прекратят събранията.

Когато се разчу, че заедно със съпругата ми и децата ни искаме да се кръстим, започнахме да получаваме заплахи. Предизвиках ги да ми покажат кое в учението на адвентистите е погрешно, но така и не успяха.

В съботата на моето кръщение голяма тълпа, която скандираше и носеше плакати, барикадира пътя към града, за да не могат адвентистите да влязат. Пасторът обаче бе останал в града и извърши кръщението в сгъваем басейн в залата.

При друг случай хората отново започнаха да протестират и аз трябваше да защитя църквата. „Ти разделяш града – крещяха събралите се. – върни се в нашата църква, за да може съгражданите ни да се успокоят.”

Помолих се за мъдрост и отговорих: „Някога пушех и пиех и вършех много лоши неща. Бог обаче ме очисти. Как да се върна към предишния си живот, след като Бог е направил толкова много за мене и за семейството ми?”

Някои носеха туби с бензин и заплашиха, че ще ме запалят, ако не се откажа от вярата си. Цели пет часа крещяха и ме заплашваха, а аз се молех Бог да се намеси. Накрая тълпата се разпръсна.

След време властите се намесиха, за да разрешат проблема. Много жители излязоха на протести с плакати „Стига повече църкви в града!” Гражданските власти решиха, че адвентистите могат да провеждат богослужения, но не и публични събрания. Нямаме църква и не можем да провеждаме евангелизации, но споделяме вярата си с роднини и приятели. Вече 60 души се покланят на Бога заедно с нас.