Памела Оберо стояла в бедняшката си къща, направена от глина, и слушала проповедта на евангелизатора по високоговорителя. Макар че членувала в друга църква, тя проявявала любопитство към адвентните събрания, които се провеждали на близката полянка.

Вестите докосвали сърцето й и понякога изпитвала чувството, че евангелизаторът говори лично на нея. Една съботна сутрин завела петте си деца на богослужение. Когато пасторът поканил всички желаещи да излязат за молитва, Памела и децата й застанали отпред. Съпругът й бил починал и тя единствена се грижела за прехраната на семейството. Животът й бил изключително труден.

Памела вземала дейно участие в харизматичната църква, в която членувала. Била дарила земята, на която църковните членове били построили кирпичен молитвен дом. Тъй като не се появила в църквата цели три седмици, някои църковни членове решили да я посетят и да разберат защо не ги посещава. „Намерих истина, за която не съм и подозирала преди – казала скромно тя. – Уча се също как да се грижа правилно за семейството си.”

Памела и децата й се присъединили към най-близката адвентна църква, намираща се на около пет километра от дома им. След известно време научила, че харизматичната църква била изоставила кирпичената постройка построена върху дарената от нея земя.

Памела поканила църковните ръководители да създадат клон на съботното училище в изоставената постройка и църквата приела предложението й.

Когато приятелите й от предишната църква започнали да я питат защо ги е напуснала, тя споделяла с тях новите истини, които е научила, и ги канила да посещават адвентната църква, т.е. техния бивш молитвен дом. Досега трима от нейните приятели са се присъединили към адвентната група и посещават богослуженията в кирпичената църква.

Малката група от 25 души се събирала в скромната постройка цяла година, но тъй като имало опасност да се срути, църковните членове решили да построят нова с по-трайни материали.

Памела продава каша и кифлички, които приготвя сама, за да се грижи за децата си. Домът й е беден, но въпреки това помага на нуждаещите се. Когато нейните приятели се шегуват с бедната й къща, тя се усмихва и им казва: „Моят Бог е мой съпруг и помощник. Той е толкова добър към моето семейство. Нямам думи, с които да Му благодаря.”