Анна била новоповярвала адвентистка, когато срещнала Ахмет по време на работата си в Турция. Тъй като си взимала съботата като ден за почивка, Ахмет също успял да си уреди свободен ден и така двамата прекарвали известно време заедно. Макар че Ахмет не бил християнин, Анна разбрала, че той търси духовното. След време се оженили.

След раждането на сина им Анна уредила пътуване до Германия, за да могат да го ваксинират, тъй като тези ваксини не се предлагали в Турция. Учудила се, когато Ахмет й казал, че иска да я придружи. Знаела, че той не харесва Германия. Обяснил й, че иска да се отдели от семейството си, което настоявало жена му приеме традиционната им вяра.

Докато били в Германия, Ахмет се срещнал с много адвентисти и останал силно впечатлен от техните топли чувства и приятелско отношение. Разбрал колко различни са християните от останалите хора. Интересът му към християнството се засилил.

Когато се върнали в Турция, двамата се присъединили към малка група вярващи, които се събирали в частен дом. (Адвентната църква в Турция има само стотина членове, повечето от които не са турци.). Пасторът посрещнал Ахмет и го помолил да преведе уроците за съботното училище на турски. Той се съгласил. Анна забелязала, че съпругът й често чете Библията и други религиозни книги, когато смятал, че никой не го наблюдава.

Докато превеждал уроците, Ахмет понякога се сблъсквал с трудности за смисъла на някой библейски текст или значението на някой израз. Когато двамата разговаряли по тези въпроси, Анна осъзнала, че съпругът й размисля за отношението си със Исус. Един от дискутираните въпроси бил: „Какво е Исус за тебе?” Ахмет помислил за момент и отговорил: „Исус е мой Спасител.” Анна благодарила на Бога за проявата на вяра от страна на съпруга й.

Една нощ Ахмет не могъл да заспи. Станал и отишъл в гостната, за да чете от Библията. Същата нощ решил да се кръсти. На следващия ден се обадил на пастора и му казал: „Ако нямаш някакви планове за днес, ще можеш ли да ме кръстиш?” По-късно през деня Анна и Ахмет отишли на морския бряг, където Ахмет запечатал посвещението си към Христос чрез кръщение.

Семейството затваря хлебарницата си в събота, което кара хората да ги питат защо го правят. Много внимателно Анна споделя вярата си и се моли Бог да отвори сърцата им. Те предлагат и туристически пътувания до библейски градове като Ефес. Дори шофьорите на автобуси забелязват, че християните са различни. Те задават въпроси за вярата им и това отваря възможности за споделяне на Божията любов с околните.

Ахмет и Анна благодарят на Бога, че световната църква подкрепя мисионери в Турция. Нашите мисионски дарения помагат за довеждането на търсещи души до Исус в тази голяма нехристиянска страна.