Мирянинът евангелизатор Пангилинан и екипът му от доброволци провели евангелизационни събрания в селски райони в Северните Филипини. В края на събранията голям брой хора пожелали да се приготвят за кръщение.

Пангилинан помолил екипа си да излъчи доброволец, който да остане, за да се грижи за новите вярващи. Росел се съгласила. Тя заживяла в стая, предоставена й от селото, и прекарвала дните си в посещаване на хора, провеждане на вечерни богослужения и преподаване на курсове за ограмотяване. Две млади жени от селото я съпровождали, за да я пазят.

В селото живеел един човек на Тотой, който ненавиждал адвентистите и се опитвал по всякакъв начин да ги прогони от там. Когато екипът напуснал района, той проявил гнева си, като напръскал с кръв вратата на Росел. Повечето селяни заподозрели, че именно Тотой го е направил, за да стресне Росел и да я принуди да напусне селото, но нямали никакви доказателства. Росел не се изплашила и продължила работата си сред хората.

След няколко месеца Тотой се разболял и бил приет в болница с диагноза туберкулоза. След като го изписали, поискал от лекаря си лекарството, което му било необходимо, за да се възстанови. За негово учудване лекарят отказал да му го даде. “Трябва да се срещнете с Пангилинан – казал докторът – Той ще ви го намери.” Докторът предпочитал да разпределя лекарствата сред хората от племената посредством доверени местни служители, а в района на Тотой довереното лице било адвентният евангелизатор.

Тотой не пожелал да посети Пангилинан. Накрая все пак се решил да отиде при него и да го помоли да му намери лекарството. Пангилинан му дал не само желаното лекарство, но и необходимите витамини. Тогава Тотой се преместил в друго село при роднини, далеч от всякакви адвентисти.

В това село обаче живеел Мар – друг мирянин евангелизатор. Мар не бил чувал за омразата на Тотой към адвентистите и когато се запознал с него, веднага го поканил на църква. Тотой се съгласил и не след дълго започнал да я посещава редовно. Дори водел роднините си на богослужение. Така човекът, който мразел Бога и народа Му, предал живота си на Спасителя и помолил да бъде кръстен. Той дава следното свидетелство: “Ненавиждах Бога и адвентистите, но Бог не се отказа от мене. Неговата голяма любов ме спаси.”