Бях политически активист в селото ми в Индия. Работех за справедливост и за добро отношение към бедните в общността. Някои политици не ме харесваха и искаха да ме махнат от пътя си. Когато избухнаха размирици между две групи хора в общността, довели до смъртта на няколко души, аз бях обвинен в подстрекателство на бунт. Нямах нищо общо, но някои политици ме нарекоха терорист и направиха така, че да попадна в затвора. Съдията обаче видя, че това е несправедливо и ми даде условна присъда. Въпреки всичко обвиненията ме превърнаха в изгнаник в собственото ми село и сред хората, на които се бях опитвал да помагам.

Църквата ми ме отлъчи и аз реших да си построя собствена църква в края на селото, където да провеждам богослужения заедно със семейството ми. Докато я строях, случайно се запознах с адвентен пастор. Когато разбра защо строя църква, той възкликна: “Това е добра идея. Но след като строиш нова църква, защо не я направиш общност на хора, които вярват в Библията, т.е. адвентна църква?”

Бях силно заинтересуван от въпроса за съботата, за състоянието на мъртвите и други основни библейски учения. Съгласих се църквата ми да спазва съботата. Помогнах на пастора да проведе евангелизаторски събрания в района, макар че някои от политическите ми врагове отново ме обвиниха в политическа агитация и се наложи да прекратим беседите.

След като обясних на полицията какви са целите ми, те ми разрешиха да продължа събранията. Пасторът съсредоточи темите върху Божията любов, спасението и други общи теми, но в личните си среща ме приканваше да изучавам Библията, за да разбера въпроса за съботата и други общи доктрини. Осъзнах, че всичко е истина. Започнах да разказвам на хората за съботата. Знаех, че християните в селото няма да я приемат, затова говорех на приятелите ми, които се покланяха на идоли, и ги канех на събранията в недовършената църква.

След евангелизационните събрания се кръстиха общо 35 души, включително моята съпруга, баща ми и самият аз. Новите църковни членове и дори някои неадвентисти започнаха да помагат за завършването на строежа. Около 200 души дойдоха на освещаването, включително някои политически дейци. Това бе голям ден за цялото село.

Отказах се от политическата си дейност и сега работя за Христос. Подтикван съм от Божията любов, а не от идеите за социална справедливост. Работя като евангелизатор мирянин в района и помагам на пастора да пътува от село на село и да учи хората на истините за Христос. Създадохме нови църкви в осем съседни села.