Живея със съпругата си в Шри Ланка. Веднъж тя се върна от посещение при приятели и ми каза, че адвентен пастор е започнал да изучава Библията с тях. Разказа ми какво е научила там – никога преди не бях чувал нещо подобно. Настоя да се срещнем с пастора, но аз все намирах извинение да не отида.

Бях израснал в дом, където се покланяхме на идоли. В средното училище един приятел ми даде Библията и аз започнах да я чета. Загубих интереса си към семейните идоли и започнах да се покланям на Бога. Някои неща в църквата на моя приятел обаче ме смущаваха – силната музика и хората, които крещяха по време на богослужение. Не знаех за друга християнска църква и затова продължих да ходя там.

Когато съпругата ми разказа за адвентния пастор, това ме заинтересува, но ми трябваха няколко седмици, преди да се реша на среща. Накрая се съгласих да отида с нея в дома на пастора една съботна сутрин. Не знаех, че тогава провежда богослужения в дома си. С изненада открих други хора, които желаеха да изучават Библията. Колкото повече се задълбочавахме, толкова по-интересно ми ставаше.

Каква разлика! Пеехме с почитание и заедно четяхме Библията. Пасторът наистина я познаваше много добре. Групата се покланяше на Бога с дух и истина и аз пожелах да присъствам на техните служби.

Същия следобед прекарахме още време в изучаване. Времето минаваше в разискване на сериозни теми. Когато задавах въпрос, пасторът отговаряше със стих от Библията. Това ми хареса!

След това с радост продъжихме да се срещаме в дома ми. Бях намерил истината и имах голямо желание да я следвам.

След три седмици решихме да станем част от Христовата църква. След още няколко месеца се кръстихме. Хората забелязваха промяната в живота ни и ни питаха какво се е случило. С радост започнахме да споделяме новата си вяра с други, особено със семействата ни, които ни задаваха въпроси, свързани с нашите убеждения.

Каним хора на библейски уроци у дома, но тъй като все още сме нови във вярата, викаме пастора да преподава. Някои членове на семействата ни вече изоставят идолите и проявяват желание да научат повече за живия Бог. Господ ни помага да ги учим на всичко, което сме научили.