Джейн живее в Северна Уганда. Също като много хора от този район тя е

избягала от Южен Судан заради военните действия. За нея все още е опасно да

се завърне в родното си място. Тя е бежанец, но не живее в палатка и не се

изхранва от хуманитарна помощ. Живее в кирпичена къща със сламен покрив,

построена с нейна помощ. Всяка сутрин става преди зазоряване и изминава

четири километра до градината си, където отглежда касава и фъстъци, с които

изхранва семейството си. След това се връща у дома, измива се и извървява

още шест километра да преподава шиене на беженци в друго село.

Тъй като няма електричество, Джейн използва две ръчни шевни машини в процеса

на обучение. Хората се учат да кроят и шият, използвайки кафява амбалажна

хартия вместо плат. Когато придобият опит, Джейн им дава памучен плат за

кроене и шиене.

Джейн би могла да си намери работа в града, но предпочита да помага на тези,

които не могат да си позволят да плащат. Нейните курсове помагат да се

подобри живота на мнозина, които не биха могли да имат никакъв друг източник

на доходи. Джейн има голямо желание да учи жените да четат и пишат на родния

си език и на английски, но няма средства, с които да започне курс за

ограмотяване.

Шиенето и преподаването не са единствените дейности на Джейн. Няколко дена в

седмицата тя ръководи църковния хор и работата с младите. Често се връща у

дома след мръкване, за да приготви храна, да изпере и да изглади дрехите си.

Когато Джейн си мисли за бъдещето, тя не фантазира за по-лесен живот. Желае

да използва уменията и познанията си, за да помага на хората. Не получава

никакви пари от учениците си. Нейната работа е служба за Бога. Тя им

преподава и ги води до нозете на Исус. С такива помощници като Джейн Божието

дело напредва бързо в Южен Судан и Северна Уганда.