Пастор Давид Чум от Кения и съпругата му живеели в апартамент на втория етаж. Вечер преди лягане те заключвали вратата на спалнята си като допълнителна мярка за сигурност.

Една сутрин госпожа Чум станала да приготви закуска, но не могла да отключи вратата. Съпругът й също се опитал, но не успял. Опитал се да я изкърти с рамо, но вратата не помръдвала. След няколко минути семейството се помолило: “Господи, помогни ни. Трябва да отидем на църква, където хората ни чакат, но вратата е заключена.”

Пастор Чум разгледал ключа, но не видял нищо необичайно в него. Предишната вечер бил заключил вратата с него, а сега не можел да я отключи. Спомнили си, че съседът им има ключ от апартамента. Навели се от прозореца и помолили един човек да отиде при съседа и да му каже да донесе ключа. Може би резервният ключ щял да отключи вратата.

Съседът скоро дошъл и хвърлил връзка ключове на пастора. На връзката имало много ключове и всички били еднакви. Кой е техният? Пасторът избрал един от тях и го пъхнал в ключалката. Вратата се отворила. Разгледал този ключ и забелязал, че въобще не прилича на оригиналния. Как тогава точно този ключ могъл да отключи вратата, след като не успели със собствения?

Семейството върнало ключовете и се втурнало към църквата, за да присъства на последната тема от евангелизацията, която провеждали. Когато пасторът отправил призив, тридесет души взели решение да се кръстят.

Върнали се радостни у дома. Спрели и попитали съседа дали отново може да им даде ключовете, за да видят защо неговият ключ може да отключва, а техният не може. Опитали всички негови ключове, но нито един от тях не ставал. Пробвали със собствения си ключ. Работел безотказно и те продължили да го ползват през цялото време, докато живеели в този апартамент.

Пастор Чум подозира, че дяволът не желаел те да отидат на църква в този ден. Благодари на Бога, че е усмирил дявола и им е помогнал да отключат. Още по-благодарни са за това, че Бог ги е използвал да освободят търсещи хора от примката на Сатана.