Масами лежеше в спешното отделение и се опитваше да отговаря на въпросите на лекаря и на полицая. “Карах и внезапно загубих контрол над колата, защото тя поднесе. След това чух силен удар. Следващото нещо, което си спомням, беше как пропълзявам навън.”

Масами имаше само няколко ожулвания от катастрофата и лекарите го изписаха от болницата още същата нощ. Не можа да хване автобус или такси и затова извървя пеша няколко километра до дома си.

През няколкото дена след катастрофата Масами имаше възможността да мисли за живота си и за сблъсъка, който можеше да има фатален край. Имаше убеждението, че нещо или някой му бе спасил живота. Но кой?

Масами отхвърляше всякаква религия и се радваше, че вече не е необходимо да следва глупавите суеверия, на които баща му го бе научил. Нямаше нужда от бога на баща си или от какъвто и да е друг бог. Можеше и сам да се грижи за себе си.

Искаше му се след инцидента да признае, че може би някъде съществува някакво могъщо божество. Спомни си за един приятел, който посещаваше християнска църква. Може би трябваше да помоли приятеля си да му обясни какво се е случило. Свърза се с него и го попита коя църква посещава. Реши да ходи там не всяка седмица, но поне от време на време. Знаеше малко за Бога, но му харесваше да общува с хората и да изучава Библията. Разбра, че вярата му в Бога се увеличава. Това е нещо, в което мога да вярвам, си каза той. Не е като религията на баща ми.

Две години по-късно се кръсти.

Запозна се с мисионери доброволци, които преподаваха английски и библейски уроци в Осака. Почувства, че Бог ги е изпратил, за да му покажат Божията любов и състрадание и да заздравят връзката му с църквата. В целия му живот Бог му е давал добри хора, за да го ръководят и укрепват. Започна се със съпругата му в църквата и сега тя също му помага. Божието присъствие никога не е било ярко изразено в живота му, преди да Го покани да влезе в сърцето му, но Масани е сигурен, че Бог винаги е там и го пази.

Масани е имал няколко инцидента и опитности, след като повярвал. Когато вярата му растяла, имал и друга неприятна случка. Паднал, докато играел с топка, и си счупил китките. Тъй като не изпитал силна болка, не отишъл на лекар. Няколко дена по-късно почувствал болка в рамената. Лекарите го прегледали и не открили нищо там. Малко по-внимателният преглед установил, че имал старо счупване в китките. Рентгеновите снимки показали, че и двете китки са били счупени и не били зараснали правилно. Затова се наложила операция. Това не било добра новина, но така имал възможност да прекара повече време с Бога. Докато все още се възстановявал в болницата след операцията, църквата му го помолила да започне работа с младежите.

И до ден-днешен Бог го води внимателно и нежно. Той желае да работи така, че да води и други до Бога.