Когато се записала в гимназия в Западна Кения, Една Родич се сприятелила с няколко ученици адвентисти, които я поканили на богослужение. Била впечатлена от това, което адвентистите проповядват, и от начина, по който провеждат службите си. Започнала да изучава Библията заедно с тях. С вълнение открила истината за съботата и запомнила няколко библейски текста, доказващи това учение. Не след дълго стигнала до убеждението, че адвентистите истински следват Божиите учения.

Веднъж Една посетила семейството си и разказала на майка си какво е научила. Майката я изненадала с думите: "Не бива да казваш на баща си, че ходиш на адвентни събрания. Някога и аз ходех в адвентната църква, но когато се омъжих за баща ти, той ми забрани да ходя на богослужения." Всеки път, когато Една се връщала у дома, тайно ходела на съботните служби, а в неделя посещавала друга църква заедно с родителите си.

След време бащата научил, че Една ходи в адвентната църква и й забранил да я посещава. Тя му показала библейските текстове, доказващи съботата, но той хвърлил Библията настрана и й наредил никога повече да не му говори на тази тема.

Постепенно баща й омекнал и решил да поговори за това, в което Една вярва. Майката се зарадвала, че сърцето на мъжа й станало по-благосклонно към църквата от нейното детство.

Една поканила родителите си да посетят младежко съботно събрание. Баща й бил впечатлен от начина, по който младежите се държат и колко добре познават Библията. След богослужението той я похвалил и й казал, че може да стане адвентистка, ако желае. За нейна голяма изненада получила разрешение да се запише в адвентно училище.

Поради вярата и решимостта на Една майка й се върнала в църквата, която обичала. Братът на Една също се присъединил към адвентната църква, а бащата показал, че Святият Дух действа в сърцето му.

"Щастлива съм да бъда част от тази църква, която проповядва библейските истини, а не предания – заявява Една. – Искам да стана литературен евангелизатор и да помагам и на други да открият Бога така, както го открих аз."