В Найроби, Кения, хиляди деца скитат по улицата, за да търсят храна. Някои са сираци на родители починали от спин, други са избягали от семействата си или от ужасяващата бедност. Мери купила постелки за легла и печка с въглища, на която да приготвя храна. Поканила 15 момчета. Някои от тях имали нужда от лечение за наркомания или алкохолизъм, но всички се нуждаели от надежда. Те получавали храна, подслон, обучение и запознаване с Исус.

С помощта на спонсор Мери купила съдове и соя и намерила човек, който да учи момчетата как да приготвят известно ястие от соя. В друга стая на дома й две момчета правят метални огради. Още един човек ги учи на занаяти. Когато младите видят ползата от труда си, надежда изпълва сърцата им. “За първи път в живота си имам надежда”, казва един младеж, който държи в ръцете си електрожена.

Едно от момчетата приело Исус за свой спасител и сега служи като проповедник на групата. Всяка сутрин младежите започват деня с изучаване на Библията и обща молитва. Мари се надява, че след като прекарат шест месеца в дома й, момчетата ще бъдат готови да се справят сами. Тя има планове да им помогне за намиране на работа и на добро църковно семейство. След това ще започне с друга група бездомни деца. С нетърпение очаква деня, когато ще може да им купи легла и да удвои броя на децата в дома си.

Понякога Мери изпраща момчетата да изпълнят някоя поръчка в града и тогава те срещат приятелите си от улицата, които виждат, че имат по-добър живот. Тогава започват да молят да отидат в дома на Мери, където могат да намерят помощ и надежда. Налага се тя да им каже: “Още не може. Когато имаме легла и възможности за работа, ще доведете приятелите си тук.”

Мери се надява, че скоро ще може да помага на сто деца едновременно. Тя иска да помага и на момичетата по улиците на Найроби. “Мога да ги обуча да работят като домашни прислужници. Много семейства биха се радвали да ги наемат. Но трябва да отложим тези планове.” Засега Мери може само да се моли.

Голяма трудност за евангелизаторите е проблемът с грамотността. Хората не говорят и не четат френски, а на родния им език няма библии. Това прави евангелизирането още по-трудно. Новите вярващи се събират в къщи под наем, които са прекалено малки, за да поберат желаещите.