Болдера яздела своето пони и наблюдавал движението на облаците по монголското небе. Жаркото августовско слънце изпепелявало безводната долина, където 200 жадни овци блеели от жажда. Дванадесетгодишното момче обикалял с понито си около стадото, за да попречи на овцете да стигнат до близката железопътна линия. Не желаел да загуби дори една овца.

Когато след малко овцете стигнали до мястото за водопой, Болдера пуснал понито и започнал да говори на вятъра: “Създателю на небето и земята, кажи ми нещо, научи ме на нещо за живота.”

След това върнал още няколко овци, които били тръгнали към железопътната линия. Забелязал лист хартия на линията. Взел листа и прочел следните думи: “Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? И като я намери, вдига я на рамената си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, че си намерих изгубената овца. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” (Лука 15:4-7).

Други текстове от това зацапано и смачкано парче хартия говорили за желанието на Бога да види как Болдера се покайва. Болдера коленичил сред високата прерийна трева и се помолил на този Бог, когото все още не познавал: “Създателю на небето, ти ми проговори. Покайвам се и те моля да простиш греховете ми. Понеси ме на раменете си като загубената овца. Бъди мой пастир.”

Бог насочил Болдера към град Даркан, където го срещнал с други християни. Там той научил повече за Спасителя на когото се молил. Отдал живота си на Христос и го помолил да го ръководи във всичко.

Четири години по-късно Болдера продължава да се покланя на Бога в Даркан. Днес е възмъжал юноша, ръководител на младежка група от 43 души.

Болдера все още пази смачканото парче хартия, което го завело до Бога. Има специална мисия да разказва евангелието на други монголски пастирчета. Желае те да опознаят Твореца и да приемат гласа му, когато Той им проговори.