Люси е студент в България. Тя и брат й са единствените адвентисти в семейството. Понякога им е трудно да споделят вярата си със своите родители. Люси имала проблеми с курса по френски, който трябваше да завърши, за да може да се дипломира. Повечето студенти в нейната група знаели френски далеч по-добре от нея и тя се чудела дали ще може да ги настигне. В края на първата сесия преподавателят обявил, че изпитът ще се състои от две части – писмена и устна. Писменият изпит щял да бъде общ за всички, а устният – индивидуален. Една от приятелките на Люси в групата помолила да мине първа на устния изпит, тъй като имала ангажимент. След изпита се спряла да поговори с Люси и й казала, че преподавателят я помолил да си избере една от пет теми, по които да говори. Разказала коя тема си избрала и как се справила с изпита.

След като приятелката й си тръгнала, Люси започнала да се бори със съвестта си. Дали да изучи точно този въпрос? Не, това щяло да бъде измама. Решила да пренебрегне разказаното от приятелката и да остави преподавателят да й избере тема. Люси продължила да се готви за устния изпит така, сякаш не била получила информация.

Когато влязла за изпита, преподавателят я помолил да говори по същия въпрос, който се паднал и на приятелката й. Тя с удивление разбрала, че мислите й идват съвсем лесно на френски. Думи, които не си спомняла, се леели от устата й. Когато приключила с устния изпит, благодарила на Бога за това, че се е доверила на Неговото ръководство.

По-късно Люси разбрала, че приятелката й казала на няколко други студенти какви са били темите и преподавателят подозирал, че всички ги знаят. Затова останала доволна, че е пожелала преподавателят да избере темата.

Когато резултатите от изпита били отпечатани, оценката на Люси била една от най-високите. За някои студенти изпитът бил пълен провал, за Люси – чудно потвърждение на вярата и честността.