Една линейка откарала бързо 36-годишната Нигора до болницата в Ташкент, Узбекистан. Тя едва можела да говори. Ръцете ѝ били изгубили чувствителност. Трудно ù било да преглъща. Лекарят не можел да диагностицира нейното заболяване.

Нигора се влошавала през следващия месец, прекаран в болницата. Не можела да спи повече от 15 минути на ден. Рентгеновите снимки показвали необичайна активност в мозъка ѝ.

Тогава втори лекар казал, че Нигора страда от смъртоносно заболяване. Не виждал никаква надежда за нея.

Нигора не вярвала в Исус, но имала съседи адвентисти от седмия ден, които вярвали. Те я посетили в интензивното отделение и помолили за разрешение да поканят местния си пастор да дойде и да се помоли с нея. „Не, не – казала Нигора. – Не съм добре. Изглеждам ужасно. Кажете му да дойде, когато се почувствам по-добре“.

Но съседите настоявали: „Нека да дойде и да се помоли за теб“ – казали те.

Нигора се съгласила неохотно. На следващия ден пасторът и съпругата му дошли до леглото на Нигора. Пасторът прочел Псалом 23, помазал челото ѝ с масло и се помолил: „Господи, дай здраве на нашата сестра. Излекувай я, за да може да бъде напълно здрава“. Нигора не почувствала никаква разлика след молитвата.

На следващия ден пасторът и съпругата му отново дошли. Той пак прочел нещо от Библията, помазал я и се помолил. И Нигора отново не усетила никаква промяна. Но онази нощ успяла да спи няколко часа, а не само 15 минути.

На третия ден пасторът и съпругата му отново се върнали. Пак прочел от Библията, помазал я и се помолил. Тя отново не почувствала никаква разлика. Но онази нощ спала през цялото време. След това спяла добре всяка вечер.

Пасторът и съпругата му продължавали да я посещават. Говорът на Нигора бавно започнал да се подобрява. Ръцете и краката ѝ започнали да се движат. Рентгеновите снимки на мозъчната активност показвали, че мозъкът вече функционира нормално. Лекарят бил изумен.

„Невъзможно е да си се възстановила, и то толкова бързо“ – казал той.

Четири месеца след като пасторът започнал да се моли, Нигора шофирала сама колата си и се върнала на работа. Жената, която не вярвала в Бога, отдала на Него заслугата за възстановяването си.

„Това е Божие чудо“ – казала тя.

Щастлива е, че има съседи, които са загрижени за нея. „Много съм благодарна на Бога, че ми даде такива приятели, които са като мое семейство“ – казала тя, като говорела бавно, но ясно на интервю за Адвентната мисия.

Въпреки че Нигора вярва в Бога, тя не е предала сърцето си на Него. Това, което я спира, може да е фактът, че много хора в Узбекистан смятат адвентистите от седмия ден за членове на секта. Моля ви, молете се за Нигора и други като нея, които виждат Божията сила в живота си, но все още не са взели решение да Му се посветят. *Нигора е псевдоним.