Баща ù не се притеснил, когато майката се кръстила след посещение на събранията на адвентистите от седмия ден в тяхното градско училище в Армения.

Той не се притеснил, когато дъщеря му Ануш и сестра ù започнали да ходят на адвентните летни лагери. Дори ги возел до тях.

Не се притеснил и когато Ануш, като 17-годишна студентка, решила да се кръсти и да се присъедини към Адвентната църква. Но побеснял, когато от университета се обадили, за да се оплачат, че Ануш пропуска лекциите в събота. Студентите пропускали часове по различни причини и университетът нямал нищо против, че Ануш искала да спазва съботата. Проблемът бил, че други студенти не споделяли причините си, но Ануш безсрамно обявила отсъствието си като въпрос на религиозна свобода.

– Ако тя не иска да посещава часовете, да не влиза в час – казал един университетски чиновник на баща ù. – Но защо трябва да превръща това в голям проблем? Тя вреди на репутацията на университета.

Нейният баща бил съкрушен. Чувствал, че вярата на дъщеря му се отразява зле на семейството. Когато се прибрала у дома, той я порицал.

– Защо трябваше да обявяваш това на всеослушание в университета? – казал той. – Щом ще е така, забранявам ти да ходиш на църква.

Освен това ù забранил да се кръсти.

– Нося отговорността да те защитавам – казал той. – Когато пораснеш, ще можеш сама да вземаш решения. Но засега аз съм твой настойник.

Ануш не тръгнала да спори. Армения е до голяма степен патриархално общество, където бащината дума е закон. Но тя се чудела къде е границата между четвъртата и петата заповед. Дали можела да ходи на църква и едновременно с това да почита баща си? Била решила пред Бога да се кръсти, но се притеснявала, че ако настоява, баща ù може да забрани и на нейната майка да ходи на църква. Майка ù предложила на Ануш да изчака. Тя намерила подкрепа за забавянето в Числа 30:3-5, където се казва, че ако дъщеря даде обет, докато живее в дома на баща си, и баща ù одобри, тогава Бог го приема. Но ако дъщерята направи обет, който бащата отхвърля, тогава Бог освобождава дъщерята от обета.

– Мисля, че Бог подкрепя решението да изчакаме с кръщението – казала майка ù.

Ануш изчакала. Това били трудни четири години в университета. Тя вярвала, че баща ù е добър човек, който иска само най-доброто за нея. Но също така копнеела да отиде на църква и да се кръсти. Тя намерила радост в кръщението на своя съученичка, жена, която научила за съботата, когато Ануш отказала да ходи на лекции в този ден. Съученичката станала първата душа на Ануш за Христос.

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Бащата променя решението си относно кръщението на Ануш.