Само пет семейства били по домовете си, когато въоръжени лица нападнали деветте къщи, където живеели семействата на адвентни пастори във Венецуела. Те размахвали оръжията си и вкарали семействата в една от къщите, където ги разделили на мъже, жени и деца. Пристигнали полицаи, които застанали пред къщата и я взели на прицел. Това продължило десет часа и завършило без жертви, тъй като въоръжените мъже избягали в горичката зад къщата.

Съпругите и децата на деветимата пастори били преместени след атаката през 2016 г. Пасторите продължили да работят още няколко месеца, докато чакали да бъдат заместени от други. Няколко от тях се преместили в други страни, къдетот да служат като пастори.

Луис Паива, който бил служил като пастор от десет години, се колебаел какво да прави. Още преди нападението животът бил труден в икономически нестабилната Венецуела. Парите не стигали, а храната била оскъдна. От три години се мъчел да изплати заем. Не можел обаче да насмогне само с лихвите и заемът набъбнал на 1000 долара.

Взимането на заложници било точката на пречупване за съпругата му. Петчленното семейството не било у дома по време на нападението, но съпругата му останала силно травмирана и не желаела повече да живее във Венецуела. Луис знаел, че страната не е безопасна, но не смятал, че е правилно да остави неизплатен дълг.

Луис се помолил за знак. Обикновено не искал знаци, тъй като знаел, че Бог може да го води и без тях. Сега обаче не знаел какво да направи.

„Господи, ако извършиш чудо и ми помогнеш да изплатя този дълг, това ще е знак да напусна Венецуела“, молел се той.

Нападателите били откраднали вещи от всичките девет къщи, включително и от тази на Луис. Грабежите не били нещо необичайно. През последната година в дома му влизали многократно, но той не подавал искане пред застрахователя. В повечето случаи кражбите били толкова друбни, че не си струвало да подава иск. След последната кражба църковните ръководители предложили компенсация за всичко откраднато през последната година, стига Луис да успее да получи подпечатан полицейски документ, потвърждаващ последната кражба.

Нито един от останалите пастори не успял да получи такъв документ. Случило се така, че приятели на Луис, работещи в полицията, му осигурили документа.

След два месеца застрахователната компания депозирала 1000 долара в банковата му сметка. Точно от такава сума се нуждаел, за да изплати дълга си.

„Не се облагодетелствах от тази пари – казва Луис, който сега е мисионер в Испания. – Разбрах, че Бог ми даде пари, за да изплатя дълга си. Осъзнах, че Бог ще благослови плана ми да напусна страната.“