Луис Паива решил да започне работа на сергия за плодове в Испания. Бил предпазлив, тъй като разбирал, че Бог го призова да служи на друго място. Освен това се безпокоял, че новата работа ще му попречи да дава всичко от себе си за Бога.

Две седмици, след като отворил своята сергия, като че ли всичко започнало да се разпада. Бизнесът му се провалял. Партньорите му го мамели. Разболял се и не можел да ходи. Той обаче не искал да се предава. Помолил адвентисти да му дадат съвет за бизнеса. Един от тях, който знаел, че Луис е обучен за пастор, го смъмрил: „Не би трябвало да се занимаваш със светски бизнес, а с работа за спасяване на души за Господа“, казал му той.

За Луис укорът сякаш бил глас от Бога. Почувствал се още по-безнадеждно. Как би могъл да служи като пастор, без да има църква? Разговарял със съпругата си и те решили да се върнат в родината си Венецуела. Може би щял да успее да възстанови здравето си там.

Не след дълго му се обадил Габриел Диас, ръководител на адвентната църква в Испания. Църквата търсела мисионер, който да работи в Луго – град в Северозападна Испания. Луис се зарадвал от възможността да служи на пълен работен ден, но осъзнавал, че има сериозен здравословен и делови проблем. „Аз не мога дори да ходя“, казал той.

Църковният ръководител не се обезсърчил и двамата се помолили заедно.

След две седмици Луис можел отново да ходи. Отворил домашна църква в Луго. През първата събота само двама души, и двамата църковни членове, дошли на богослуженаие. След още четири месеца 22 души се събирали в домашната му църква всяка събота. Сред тях имало трима новокръстени членове и други, които се подготвяли за кръщение. Освен това Луис открил училище за изучаване на Библията, както и училище за евангелизиране, за да учи хората как да печелят души за Бога. Правел планове да основе официална църква.

„Знаем, че трябва да спечелим много души, за да се случи това, но аз се уповавам на Бога и съм уверен, че ще го постигнем, тъй като използваме единствено Христовия метод“, казва Луис.

„Единствено Христовият метод – според Елън Уайт – ще даде истински успех в евангелизирането. Спасителят общуваше с хората като такъв, който желае тяхното добро. Той им съчувстваше, грижеше се за нуждите им и печелеше тяхното доверие. След това ги призоваваше: „Следвай ме“ (По стъпките на великия лекар, с. 143).

Като пастор във Венецуела и по-късно – мисионер в Мексико, Луис никога не е предполагал, че ще служи на Бога в Испания. „Аз съм тук поради Божията благодат“, казва той.