Една петъчна сутрин правех обичайното си пазаруване в местен магазин в Бейрут. Съпругът ми Питър трябваше да купи ябълки и овесени сладки за колоездачното приключение на клуб „Изследовател“, а аз – да пазарувам за семейството. Ние служим като мисионери и преподаваме биология в Близкоизточния университет.

Когато се качих на горния етаж да взема няколко дезинфектанта и течност за почистване на съдове, хвърлих поглед към щанда за пелени и видях няколко души, които го разглеждаха. Помислих си, че сигурно е много трудно на хората в Ливан, които имат нужда от пелени. Финансовата ситуация е изключително трудно, тъй като през последните две години ливанската парична единица загуби повече от 90 % от стойността си, а цените постоянно се покачват. Най-малко 80 % от населението живее под линията на бедността.

Внезапно в съзнанието ми се появи една заповед: „Купи пакет с пелени.“

Бях учудена от тази внезапна мисъл. „Господи, това Ти ли си? – попитах аз. – Защо да купувам пелени? Най-малкото от трите ми деца е на 10 години!“

„Купи пакет пелени.“

Тръгнах към ескалатора.

„Господи, дори не познавам някой с бебе, който да се нуждае от пелени.“

Заповедта стана по-настоятелна. „Купи пакет пелени.“

Тръгнах към щанда за пелени и се помолих. „Добре, Господи, ще купя пелени, а Ти ще трябва да ми покажеш по-късно за кого са предназначени. Какъв размер да взема?“ Взех пакет с размер 3 и продължих с пазаруването.

Когато се срещнах със съпруга ми в колата, аз му казах: „Не се учудвай, ако видиш пакет с пелени в багажника. Господи ми каза да ги купя. Те са подарък, но все още не знам за кого.“ Прибрахме се вкъщи.

На следващата ден в църквата видях приятел, чиято съпруга работи със семейства бежанци в Бейрут. Побъбрихме малко и аз го попитах: „Съпругата ти познава ли някой, който се нуждае от пелени? Господ ми каза да ги купя, но все още не знам за кого са предназначени.“ Той обеща да я пита.

Същата вечер получих съобщение от него: „Когато разказах на жена ми твоята история за пелените, тя започна да плаче. Укре ще посети две семейства, които имат нужда от пелени. Можем ли да ги вземем от вас още тази вечер?“

След известно време им подадох пелените, които Бог беше вписал в моя списък за пазаруване. Разбрах, че жената работи с повече от 20 семейства, които имат нужда от пелени, но не могат да си ги позволят. Сега доста често допълвам пелените към списъка ми за пазаруване.