Когато избухнал военният конфликт в Украйна през 2022 г., Алексей Арушаниан живеел в безопасност в Полша, където работел от няколко години, като поставял дограма за прозорци по домовете. Имал много роднини в Украйна, за които се безпокоял.

Обадил се на всеки поотделно, за да провери дали са добре и да разбере дали може да им помогне с нещо. „Как си, лельо Люда?“, попитал той.

„Благодаря на Бога, всичко е наред – отговорила тя. – Крием се.“

Казала му, че дъщеря й Настя и нейният малък син възнамеряват да се присъединят към бежанците, които пресичат границата с Полша. При нормални обстоятелства пътуването би отнело един ден. Сега обаче били необходими два до три дни.

„Ще дойдат ли във Варшава – попитал Алексей. – Нека ми се обадят. Могат да останат при мен, колкото е необходимо. Мога да ги посрещна на границата.“

След известно време друг роднина се обадил от Украйна, за да съобщи, че Настая и синът й са вече в Полша. Били прекосили границата и сега живеели при полско семейство, което ги приело в дома си. Много поляци великодушно били предложили временно настаняване за бежанците.

Алексей се обадил на Настя и обещал да я вземе заедно със сина й.

Тя го чакала с детето, когато Алексей спрял пред къщата. Шестдесетгодишният собственика на къщата придружил Настя и детето до колата. Настя се сбогувала, влязла в колата, а Алексей отворил багажника, за да постави вещите им вътре. В отворения багажник се забелязвали няколко екземпляра от книгата на Елън Уайт „Великата борба“. Алексей участвал в църковна група, която разпространявала книгата, но задачата била доста трудна, тъй като много малко хора я приемали. Винаги държал няколко книги в багажника си. Алексей взел една от книгите. „Искам да Ви подаря нещо“, казал той на 60-годишния мъж.

„Какво е това?“, попитал мъжът зинтригуван.

„Това е християнска книга, която съдържа историята на християнството от първите християни, които защитавали истината след завръщането на Христос на небето, до събитията, които предстоят да се случат в края на света – отговорил Алексей. – Мисля, че ще Ви хареса.“

Човекът приел книгата и прегърнал Алексей. „Благодаря Ви!“, обърнал се той към него.

Алексей останал приятно изненадан. Не очаквал да е толкова лесно.

„Това беше Божията тволя – разказва той. – Трябваше само да кажа няколко думи и той взе книгата. Моля се да я прочете и да я даде на съпругата и децата си. Надявам се да я приеме. Книгата наистина е много интересна.“