Валентина Мелентеева наблюдавала безпомощно как гори домът й в Конгберг, Норвегия. Била силно обезпокоена, че е загубила всичко, което притежава, но най-много страдала от мисълта, че е изгубила Библията си.

Валентина била израснала в Клайпеда, третия най-голям град в тогавашната Съветска република Литва. Въпреки че майка й била християнка, семейството никога не притежавало Библията, не говорело за Исус и не се молело.

На 45-годишна възраст Валентина забелязала, че съседка на име Ира изглеждала щастлива, въпреки че имала големи проблеми. Попитала я за тайната на нейното щастие и Ира я поканила в дома си.

Когато Валентина дошла, Ира поставила отворена Библия в ръцете й. За първи път в живота си Валентина държала Библия. Била отворена на Изход 20 гл.

„Моля те, прочети този текст“, казала Ира.

Валентина започнала да чете Десетте заповеди. Когато стигнала до четвъртата, с изненада прочела „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа“ (Изход 20:8-10).

Четири пъти прочела съботната заповед. Седмият ден, а не неделя, е денят за почивка. През целия си живот била работила в съботните дни. Сега искала да живее съобразно четвъртата заповед.

Следващата събота Валентина отишла заедно с Ира на богослужение в Клайпеда. През втората си събота в църквата получила Библия на руски език. Книгата станала най-скъпото й притежание. Била кръстена година по-късно, през 2004 г. След време Валентина заминала за Норвегия, за да научи повече за Бога в адвентно библейско училище. До завършването на курса кориците на Библията се изтъркали, но тя си поръчала хубава кожена подвързия за Библията.

След пожара от 2021 г. полицията и пожарната оградили с ленти апартамента на Валентина. Когато разследването приключило, синът на Валентина, който дошъл да я посети, влязъл през развалините. Валентина не можела да сдържи радостта си, когато нейният син й върнал Библията. Тя била поставена на рафт заедно с други духовни книги, но била единствената книга, останала непокътната. По нея имало само незначителни следи от огъня.

„Удивително е какво може да направи Божията любов, за да запази най-ценното нещо“, казва Валентина.