Юлалия Рашид свършила бирата и се запътила към магазина, за да си купи още в Северните мариански острови, които са част от САЩ в Тихия океан.

Било навечерието на Рождество. Била съвсем сама и нямало с кого да отбележи празника. Като алкохолих от 37 години тя била изоставена от своите четири деца и 13 внуци. Също така страдала от рак на дебелото черво.

Докато вървяла, малка дървена кутийка на земята в тъмната уличка привлякла вниманието й. Вдигнала я и я разклатила с надеждата, че вътре може да има пари. Сигурна, че вътре има монета, тя я пъхнала в джоба си. След няколко минути извадила кутийката под светлината на магазина и прочела думите, изписани върху нея: „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми“ (Пс. 119:105).

На следващата сутрина в деня на Рождество Юлалия чела и препрочитала думите върху кутията. „Какво е това слово? – мислела си тя. – Кой е светилникът, който е виделина за пътя ми?“ Юлалия вярвала в Исус, но никога не била имала лична връзка с Него. Опитала се преведе текста на родния си си език от Томоро и Палау. Потърсила стиха в няколко библейски превода. Тъй като все още не разбирала думите, решила да прочете цялата Библия. Може би щяла да намери обяснението някъде там.

Стигнала во Йоан 1:1, където е записано: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ Очите и заблестели от радост. Продължила да чете: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14).

Вече и харесвало да чете Библията. Продължила да чете и започнала да се моли редовно. С четене и молитва животът й се променил. Прочела в Изход 20 гл., че Бог е отделил седмия ден, събота, и започнала да спазва съботата в дома си. Прочела за чистите и нечистите храни в Левит 11 гл. и променила начина си на хранене. Когато разбрала, че Бог е дал на Адам и Ева растителна храна, започнала да отглежда в градината си сладки картофи, спанак, зелен фасул, патладжани, домати, тапиока, папая, манго, лимони, питая, гуанабана, черници и кокосови орехи.

Семейството й не разбирало какво се случва. С изненада разбрали, че е престанала да пие. Тя им казала, че просто решила да не пие и Исус премахнал желанието й за алкохол на мига.

Юлалия не знаела, че с примера си вече е станала мисионер за своето семейство.