Като че ли животът ми не би могъл да върви по-зле. Съпругът ми се разболя от рак на костния мозък. След това родителите му починаха. Трябваше да заплатя разноските по погребението на свекървата ми и да поема грижите за прехраната на семейството. Понякога нямах дори 1000 корейски вона (един долар), за да платя разноските за училищни материали на сина ми. Заплатата не стигаше за покриване на болничните разходи на съпруга ми. Всеки ден се безпокоях, че няма да имам достатъчно ориз, за да нахраня семейството си. Плачех. Чувствах се толкова самотна.

Тогава се запознах с Парк Йеон-сук. Тя не ми беше роднина или дори приятелка, но се опитваше да ме развесели. Разбра, че имам финансови затруднения и ми даде допълнителна работа в магазина си в Ханан, предградие на южнокорейската столица Сеул.

Бях благодарна за работата. Забелязах нещо необичайно в Йеон-сук. Изглеждаше по-щастлива от другите хора. Смятах, че това е необичайно, но харесвах нейната радост.

След като я опознах, разбрах, че ходи на църква в събота. Не се безпокоеше от загубата на средства поради затварянето на магазина веднъж седмично. Аз бях атеистка, но ми се искаше да отида на църква с нея и да открия защо в нея има такава радост и спокойствие.

Йеон-сук не ме канеше в нейната адвентна църква, но аз реших в сърцето си, че трябва да отида. Започнах сама да изучавам Библията. Когато научих за Бога и се присъединих, небесният мир навлезе в живота ми. Отдадох сърцето си на Исус и се присъединих към адвентната църква в Западен Ханам, където сега служа като дяконеса заедно с Йеон-сук.

Има много неща, които не знам, но осъзнавам, че вярвам в Бога от цялото си сърце. Йеон-сук не ми говореше много за Исус, но аз видях Исус в живота й. Същият Исус, когото срещнах чрез нея, живее и в мене днес.

Тази година съпругът ми и синът ми бяха кръстени и се присъединиха към адвентното семейство. Животът ми тръгна по-добре отвсякога. Да бъде слава на Бога за това, че стигна до моете семейство чрез Йеон-сук и нейния магазин.