Няколко приятели се събрали около Мария в училището в понеделник.

„Какво ще правиш след училище?“, попитал един от тях.

„Може ли да дойдем у вас, за да си играем?“, казал друг.

Мария поклатила глава. „Имам толкова много задачи за днес“, отговорила тя.

Деветгодишната Мария била доста заета. Живеела в Понд Инлет – малко градче в отдалечен остров на Канадския север. Всеки ден ходела на училище и си подготвяла домашните. Помагала и на родителите си в домакинството. В събота семейството четяло Библията и гледало проповеди онлайн.

Приятелите на Мария искали да си играят заедно с нея. Във вторник децата отново се събрали около нея, а после в четвъртък и в петък.

„Но кога можем да ти дойдем на гости?“, попитало едно от тях.

„Може ли да дойдем в събота – попитало друго. – Поне в събота имаш свободно време.“

Мария се оживила. Наистина имала време в събота. „Можете да дойдете вкъщи и да се включите в изучаването на Библията“, отговорила тях.

Приятелите й останали изненадани. Никога не били чели Библията. Искали обаче да прекарат известно време заедно и затова се съгласили да я посетят в събота.

Няколко от тях дошли в дома на Мария. Докато им четяла от Библията, те изглеждали смутени. Никога не били чували за Бог от Библията. Отново се смутили, когато бащата пуснал онлайн проповед. Не били слушали проповеди и не разбрали казаното от адвентния проповедник. След това помолили Мария да им обясни.

„Какво искаше да каже с тези думи?“, попитал един от тях.

„А какво беше значението на онова изказване“, попитал друг.

Мария се опитала да обясни проповедта с по семпли думи. След като приключила, приятелите й като че ли разбрали нейното обяснение.

В училище няколко съученици попитали приятелите на Мария какво са правили в дома й в събота. „Четохме за Бог от Библията“, отговорил един от тях. „Гледахме интересна проповед“, добавил друг.

Съучениците също не били чели Библията, нито някога били гледали проповед и затова поискали да научат нещо повече. Приятелите на Мария обяснили какво са научили. Мария се усмихвала, докато ги слушала. Почувствала се щастлива. Това било много по-добро от играта с играчки. Започнала да посреща съученици в дома си всяка събота.