Всичко изглеждало необикновено на 6-годишния Данай, когато пристигнал в САЩ заедно с родителите си и шестте си по-големи братя и сестри. Улиците в новия град били изпълнени с коли. Семейството не било виждало много коли в бежанския лагер в Тайланд, където живеело, след като избягало от насилието в родната си страна Мианмар. Преди семейството обитавало дом от бамбук, където нямало климатик и течаща вода, а Данай се къпел в реката. Сега в къщата имало всичко. Данай благодарил на Бог за новия си дом.

Данай отишъл в държавното училище със своите джапанки, но учителят веднага го отпратил обратно вкъщи. Служителят, който го откарал до дома, обяснил на майка му как да намерят магазин за обувки. Родителите му обаче не можели да карат автомобил, нито да говорят английски, затова се наложило роднина да го отведе в магазина, за да му купи първия чифт обувки.

На следващия ден Данай отишъл на училище, но имал големи трудности. Някои деца се отнасяли нелюбезно към бежанците и един от братята му започнал да се бие.

Адвентист се сприятелил със семейството и помогнал на Данай да се прехвърли във втори клас на църковно училище. Фондове за стипендии, идващи от даренията за тринадесета събота, помогнали за заплащане на обучението. Данай бил щастлив да посещава църковното училище, където имало добри и приятелски настроени съученици. Той бил чул за Бог от родителите си християни у дома, но сега вече четял Библията самостоятелно в училището. Искал да научи колкото се може повече и постепенно започнал да се включва в различни групи за изучаване.

Вярата му била изпитана, когато навършил 12 години. Един ден баща му припаднал навън след работа в градината. Никой не знаел как да извика бърза помощ, затова членове на семейството го качили в колата и го закарали в болницата. Данай бил съкрушен. Същата нощ се въртял и не можел да заспи. Молел се както никога преди. „Боже, моля Те, помогни на баща ми да се възстанови. Ако той се възстанови, обещавам да се кръстя и да Ти се посветя.“

След три дни видял баща си в болницата. Силният някога мъж изглеждал блед и отслабнал. Лекарите казали, че е получил удар. Данай продължил да се моли. Минали седмици и баща му постепенно се възстановявал. След завръщането му вкъщи Данай изпълнил обещанието си към Бога, като се кръстил.

Баща му умрял от рак след пет години, но Данай, сега 17-годишен, се радва, че е предал сърцето си на Исус. „След като се кръстих, започнах да чета Библията повече, да се моля повече и да говоря на Бог повече. Колкото повече правех всичко това, толкова по-щастлив се чувствах. Бог винаги бди и е готов да ми помогне. Винаги се чувствам благодарен.“