Густаво Таракена не е пастор, но гори от желание да основава нови църкви.

Густаво, 58-годишен пенсиониран служител на Мексиканската телекомуникационна компания, благодарил на Бога, когато втората му църква, намираща се в Ла Хуастека, малка общност в околностите на Вилахермоса, се превърнала в пълноценна църква след десет години. Не знаел какво друго да предприеме. Започнал да се моли заедно със съпругата си Мария Хернандес.

„Какво искаш от нас да направим през новата година?“, молили се те.

След няколко седмици на молитви Густаво научил от районния пастор за намерението да се основа църква в Плаяс дел Росарио, друга малка общност извън града. Молил се три седмици и се съгласил да оглави проекта.

Но къде да се събират? Проблемът бил разрешен, когато църковен член предложил къщата си за съботните събрания. Той не живеел там и Густаво можел да я използва съвсем спокойно. Нямало да плаща нищо.

През първата събота две майки и дванадесет деца дошли при Густаво и съпругата му за богослужение. Като видял толкова много хора на първото събиране, той разбрал, че Бог благославя начинанието и че може смело да продължи напред.

Организирал едноседмични евангелизационни събрания в домашната църква и броят на децата нарснал на двадесет. При толкова много деца Густаво решил да провежда специално съботно училище за деца сутринта и богослужение за деца и възрастни следобед.

Настъпили неприятности за една от двете майки, които идвали всяка събота. Собственичката на къщата, където тя живеела под наем, видяла, че посещава събранията и заплашила да я изгони заедно с петте й деца. „Ако продължаваш да ходиш там, ще трябва да напуснеш“, заявил собственикът.

Майката продължила да ходи на събранията и накрая била изгонена. Тя обаче не се обезсърчила. Намерила друго място, където да живее под наем, и продължила да се покланя на Бога.

В домашната църква посетителите се молели и постели за предишната й хазяйка. По време на раздаване на литература тя приела адвентно списание и пожелала да се молят за нея. След няколко седмици приела един сладък хляб от църковен член и пак пожелала да се молят за нея. Станала приятелка на домашната църква.

Междувременно Густаво организирал втора евангелизационна поредица, този път в адвентната църква в съседно населено място на около километър от домашната църква. Жена и момче били кръстени на събранията и станали първите плодове на новооснованата църква. Така в домашната църква вече имало двама нови църковни членове само четири месеца, след като била открита.

„С вяра знаем, че Бог ще прибави още членове и нашата малка група ще нарасне и ще стане пълноценна църква“, казва Густаво.