Бог ме научи на небесното разбиране за времето, когато в качеството си на районен пастор, проведох триседмична евангелизация в родната си Танзания.

Местните организатори избраха сухия сезон за събранията в Моши – град в подножието на планината Килиманджаро. Започнаха обилни валежи след първата седмица. Обезпокоен, че е възможно силните валежи да накарат хората да си стоя у дома, предложих да пренасрочим събранията за по-късна дата.

За моя изненада пасторът мирянин, който бе ръководител на местния евангелизационен комитет, отказа.

„Не, пасторе, няма да отлагаме – заяви той. – Ние сме се молили за тези събрания и нашият Господ чу молитвите ни и Той е знаел, че ще има дъжд.“

„Е, така да бъде – казах аз. – Можете да видите, че вали като из ведро.“

„Ще ни трябва малко вяра, за да повярваме, че нашият Бог може да прояви разбиране за времето на събранията – отвърна той. – Нека се помолим така: „Татко наш, Ти можеш да допуснеш да падне толкова дъжд, колкото пожелаеш, но нека да не вали между 15:30 и 18:30 ч.“

По този начин хората щяха да имат 30 минути, за да пристигнат за събранията от 16:00 ч., и още 30 минути да се приберат вкъщи след края им в 18:00 ч.

Не бях сигурен, че трябва да се отправя такава молитва, но въпреки това се присъединих.

На следващата сутрин дъждът се лееше на силни тласъци. Продължи и следобеда. Точно в 15:30 ч. спря да вали. Събранието ни започна в 16:00 ч. После започна отново да вали в 18:30 ч.

През следващите две седмици времето продължи по този график. Дъждът се изливаше до 15:30 ч., спираше и продължаваше след 18:30 ч.

Веднъж посетител пристигна в 15:00 ч., за да си намери добро място. Той изчака известно време и като видя проливния дъжд, реши, че събранието ще бъде отложени и си тръгна. На следващия ден попита дали е имало събрание.

„Разбира се – отговорих аз. – Ние не сме се молили Бог да спре дъжда в 15:00 ч. Помолихме Го за 15:30 ч., затова би трябвало да го имаш предвид.“

„Няма повече да правя такава грешка“, отвърна мъжът.

В събота кръстих дванадесет души в реката. Докато вдигах последния човек от водата, започна отново да вали.

Това преживяване ме научи, че Бог е чувствителен към времето. Макар че не е обвързан с ограниченията на времето, Той очаква от нас също да бъдем чувствителни и да сме добри настойници. Павел ни казва в Ефесяни 5:15, 16: „И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупувате благовремието, защото дните са лоши.“