Светът наблюдаваше с ужас как сблъсъкът на два летящи самолета доведе до смъртта на 71 човека в Германия през 2002 г. Две години по-късно един скърбящ баща си отмъстил.

Владимир Шевил, който скърбял за смъртта на собствената си дъщеря, която починала от рак, намерил утеха сред тази трагедия. Той открил Исус.

Владимир си спомня как Надежда, чието име означава „надежда“ на руски, с радост се прибрала у дома с новата Библия, която някой й бил подарил в училището в родния й град в Молдова. Петнадесетгодишното момиче прекарвало часове в четене на Библията и често стояло до късно през нощта. На Владимир, който рядко ходел на църква, не се харесал проявения от дъщеря му интерес към Библията. Той я обвинил, че си губи времето и заявил, че ще има по-голяма полза, ако работи в семейната зеленчукова градина.

„Нямаме нужда от Библия – казал той. – Имаме си църква.“

Надежда не започнала да спори, а послушно излязла навън да се погрижи за градината.

Две години по-късно лекарите поставили на Надежда диагнозата рак на костите. Тя прекарала месеци в болницата, след което единият й крак бил ампутиран. Починала през 2001 г. на 18-годишна възраст. Владир бил съсипан и започнал да моли Бога за отговори. „Не мисля, че бях толкова лош баща“, молел се той.

Докато скърбял, чул по новините през юли 2002 г., че товарен самолет на DHL се сблъскал с руски пътнически самолет, в който пътували 45 руски деца на път за почивка в Испания, като всички пътуващи в двата самолета загинали. След това през 2004 г. един руски баща, който изгубил съпругата и двете си деца в катастрофата, намерил и убил диспечера, който бил отговорен за наблюдението на въздушното пространство в Германия, където се случила катастрофата. Докато гледал новините, Владимир видял как един журналист пита бащата на едно от загиналите момичета дали и той възнамерява да си отмъсти. „Не – отговорил човекът. – Надявам се, че отново ще се срещна с дъщеря си.“

Думите докоснали сърцето на Владимир. Той копнеел за същата надежда.

След известно време, заварил съпругата си да го очаква вкъщи с Библията на Надежда. Отворила я и прочела: „ А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него“ (1Солунци 4:13, 14).

„Това е нашата надежда – казала съпругата. – Ако вярваме в Бога, ще се срещнем отново с дъщеря ни.“

Сега Владимир е църковен дякон и с радост говори за надеждата си, че Исус ще се завърне. „Благодарение на дъщеря ни, намерихме Бога. Сега имаме надеждата, че отново ще се срещнем с нея.“