Елизабет Бирба била уволнена без никакво обяснение само след първата седмица от осемседмичния си стаж в болница във Франция. Била съкрушена. Нуждаела се от стажа, за да си вземе изпитите за втори курс. В случай на провал щяла да изгуби стипендията си за храна и квартира. Семейството й жевеело много надалеч, в района на Карибите.

Елизабет паднала на земята и заплакала. Докато плачела, усетила някакъв подтик да се обади на приятелка. На три пъти усетила, че Бог й казва да позвъни по телефона.

Накрая се обадила. „Загубих си стипендията“, оплакала се тя.

Приятелката се изненадала. Задала въпроса: „Вярваш ли в Бога?“

Когато Елизабет потвърдила, че е вярваща, приятелката й дала телефонния номер на друга болница. „Обади се на този номер, ако вярваш в Бога.“

Елизабет знаела, че ще е трудно да получи втори стаж при толкова кратко предизвестие. Чудела се как да постъпи. След това си спомнила, че има телефонен номер за спешни случаи. Преди да тръгне за Франция, получила телефонен номер от една адвентистка в Карибите. „Ако някога изпаднеш в беда във Франция, обади се на сестра ми Вивиан“, казала жената.

Елизабет приела спешния номер само от учтивост. Сега обаче била толкова обезпокоена, че се обадила на Вивиан и разказала за стажа.

„Само Бог може да ти помогне – заявила Вивиан. – Единственото, което можем да направим, е да се молим.“

Попитала дали Елизабет има Библия. Била покрита с прах, но все още била налична. „Запомни наизуст Псалм 91 – казала Вивиан. – Направи този псалм твой собствен. Когато го повтаряш, помни, че е за тебе.“

Елизабет плачела, докато четяла Псалм 91. Сълзите и направили гънки по страницата.

След това се обадила в болницата, за да попита дали имат някакъв стаж.

„Обадете ни се след три, за да чуете нашето решение“, отговорили оттам.

Молила се и постила три дни. Плачела. Запомнила наизуст Псалм 91.

На третия ден й предложили стажа. „Имате късмет – казала жената. – Шефът не ви искаше, но промени решението си в последния момент.“

Елизабет била обзета от силно вълнение. Цяла нощ не могла да заспи. Осъзнала, че Бог й е дал стажа. В 4 ч. сутринта се обадила на Вивиан.

„Да не се е случило нещо лошо?“, попитала Вивиан.

„Не се безпокой – отвърнала Елизабет. – Моля те, заведи ме в адвентна църква.“

След време Елизабет била кръстена и получила магистърска степен във Франция.

„Ако не се бях предала на Бога през онзи ден, когато се обадих на спешния телефон, образованието ми щеше да приключи – разказва 27-годишната Елизабет. – Бог може да направи всичко. С Исус аз успях.“