Преди два дни пътувахме със съпруга ми до града, за да купим материали за малката църква, която строяхме в село в Индия. Имахме нужда и от различни неща за студентите доброволци, които ни помагаха да разнасяме евангелието в този район.

Съпругът ми купи електроматериали за постройката, а аз намерих 15 китари за доброволците и 100 тетрадки за занятията, които провеждаха. В 21 ч. тръгнахме на тричасово пътуване обратно към селото. Разговаряхме и слушахме музика, докато съпругът ми караше.

Трийсетина минути преди да стигнем до дома, странен шум ни сепна.

Дадададада. Бам!

Чу се доста силно. Не знаехме какво точно се е случило. Съпругът ми спря колата и излезе да провери. Спукана гума.

При вида на спуканата гума се спогледахме и се засмяхме. „Колко пъти сме пукали гума?“, попита той.

„Е, нека да проверя – отвърнах аз. – Ако включим и велосипеда, значи се е случвало много пъти. Животът ни със сигурност не е скучен, скъпи.“

Нямахме резервна гума.

Застанали насред полето посред нощ, ние се обадихме на пастор Абишек, за да потърсим помощ. Звучеше тиха музика в неподвижната кола, докато съпругът ми стоеше на шофьорското място и чакаше пастора. В колата нямаше климатик и скоро започнахме да се потим. Подгоних един комар из колата.

Внезапно през нощното небе проблясна мълния и се чу гръм. Капки дъжд започнаха да падат по прозореца. „Скъпи – казах аз. – Тази ситуация е доста трагична, но смешна. Животът въобще не е скучен тук в Индия.“

След известно време пастор Абишек пристигна, за да ни вземе. Преместихме петнайсетте китари, стотете тетрадки и електрическото оборудване в малкото му камионче.

Докато пътувахме към дома, пасторът ни изненада.

„Когато ми се обадихте, звукът на телефона ми бе изключен. Дори вибрацията бе изключена, за да мога да спя. Не знам какво се случи, но се събудих към полунощ и погледнах към телефона точно в момента, в който вие се обаждахте. Обикновено спя непробудно през цялата нощ.“

Краката ни се разтрепериха, докато го слушахме. Бог го бе събудил посреднощ и му бе внушил да погледне към телефона си. Бог знаеше, че две от децата му копнеят да се приберат у дома.

До този момент се изливаше силен дъжд. Светкавици озаряваха пътя и гръмотевици бучаха. Ние обаче бяхме щастливи, тъй като пътувахме към дома. Благодарим Ти, Господи! Благодарим и на ангела Абишек!“