След като завършила гимназия, Джоана Клейтън си направила план за постъпване в колежа.

Първата година щяла да се запише в градския колеж близо до дома си в щата Западна Вирджиния. По този начин щял да мине основните предмети с по-ниски разходи и да живее при родителите си и трите по-малки сестри. След това щяла да се премести в адвентно училище, за да учи за медицинска сестра.

Планът обаче се провалил през лятото. Не успяла да намери начин да пътува до градския колеж от селския дом на родителите си. Джоана не могла да си извади шофьорска книжка, тъй като родителите й, които били родом от Ямайка, оправяли имиграционните документи на цялото семейство. Те не можели да я карат с кола до училището, а освен това в близост до дома им не минавал автобус.

Оставал само месец до началото на учебната година, а тя все още нямала къде да учи.

Тогава майка й, Сузана, си спомнила, че приятели на семейството работели в института Уаймар в Калифорния. Джоана веднага влязла в интернет и започнала да проучва.

„Не искам да отида в Калифорния – казала на майка си. – Това е прекалено далече от тук.“

„Може би трябва да го обмислиш и да се молиш“, посъветвала я майката.

По-късно през деня се помолила: „Моля Те, не прави така, че да отида в Калифорния. Ако трябва да замина за там, нека някоя от моите приятелки дойде с мене.“

След седмица Джоана провела разговор със служител от Уаймар и решила, че може би Бог иска от нея да учи там. Оставала една голяма пречка: Родителите й можели да покрият само първоначалната вноска и първите три месеца обучение.

Внезапно събитията се развили доста бързо. Джоана кандидатствала за стипендия и я получала. Докато помагала на хора, засегнати от наводнение в района, се запознала с няколко адвентни лекари, които й обещали помощ от 500 долара на месец, с които да заплаща обучението си. Събрала още 1800 долара, като изпратила писма с молба за помощ до приятели на семейството. Скоро имала достатъчно пари да се запише и да започне занятията наесен.

„Нямах никакво съмнение, че съм там, където Бог иска от мене да бъда“, разказва Джоана.

Макар че през първите месеци страдала от раздялата със семейството, получавала сила от мисълта, че изпълнява Божията воля. Започнала да работи по 25 часа на седмица, за да изкара още пари за образованието си.

Джоана, която сега е на 19 години, завършила първата си година без никакви финансови задължения. Казва, че Бог все още плаща нейните сметки.

„Работя много и когато правя това, което мога, пак казвам: „Господи, мога толкова с моите усилия. Сега Ти ми покажи какво можеш да направиш.“ И Той го прави.“